Магнезият – за повлияване на началните функционални нарушения в сърдечно-съдовата система.
Магнезият е един от много изучаваните елементи, касаещи обмяната в човешкото тяло. Пониженото му ниво е свързано с ендотелна дисфункция, артериална хипертония, ритъмни нарушения. Цел на проучването е анализиране на изходните плазмени нива и нивата на Mg2+ след едномесечна употреба на магнезий-субституираща хранителна добавка на българския фармацевтичен пазар.
Магнезиевите добавки в търговската мрежа съдържат неорганични или органични соли на магнезия, като е отбелязано количеството на елементарния магнезий в тях. В едно проучване са сравнени 15 магнезиеви препарата.
Нервна и сърдечно-съдова система – Магнезий (ацетил тауринат), 30 V капсули
Магнезият (Mg2+) е вторият най-важен вътреклетъчен катион след калия (K+). В научната литература се съобщава за ролята на Mg2+ като важен сърдечно-съдов регулатор, действащ за поддържане на електрическата, метаболитна и съдова хомеостаза. Освен това, Mg2+ модулира възпалението и окислителните процеси, за които е известно, че са отключващи фактори за атерогенеза и сърдечно-съдови заболявания (ССЗ). Редица данни показват връзката между приема на Mg2+ и циркулиращия Mg2+ със сърдечно-съдовото здраве; хипомагнезиемията се свързва с повишен риск от захарен диабет тип 2, метаболитен синдром , артериална хипертония, ендотелна дисфункция и ССЗ. Диетичните проучвания показват недостатъчен прием на Mg2+ при голяма част от населението в световен мащаб, вероятно поради изградените хранителни навици в обществото. Освен това, други известни причини за хипомагнезиемия, като чревна малабсорбция, стомашно-чревни загуби и приложението на диуретици, са широко разпространени в общата популация, но често се подценяват и не се лекуват, особено сред възрастните хора. Признаването на възможната роля на хипомагнезиемията като рисков фактор за сърдечно-съдовото здраве, заедно с подценяването на значението на този минерал в ежедневната клинична практика, прави серумното ниво на Mg2+ подходящо за скрининг и превенция на ССЗ, както и открива нови терапевтични сценарии с възможността за намаляване на сърдечно-съдовия рисков профил и лечение на сърдечно-съдовите заболявания чрез добавяне на Mg2+.
Магнезиевият дефицит може, да има различни проявления. Едни от най-често срещаните ранни симптоми са лесна умора, мускулни крампи, сърцебиене и ритъмни нарушения, понижаване нивата на К+, инсулинова резистентност и риск от развитието на захарен диабет. С оглед на това основните оплаквания на лицата, участвали в анализа, поради които същите са хоспитализирани в клиниката. Водещи симптоми са били гръдната болка мускулни крампи.В заключение, водещите симптоми на магнезиев дефицит са били сърцебиене, мускулни крампи и лесна умора.
При активен спорт – Цинк+Магнезий+Витамин B6 – ZMA, 120 капсули
Пациентите със застойна сърдечна недостатъчност (ЗСН) често имат магнезиев дефицит поради повишена уринна екскреция.
В тези случаи се наблюдава намалена тубулна реабсорбция на магнезий поради увеличен екстрацелуларен обем и ефектите на вторично възникналия хипералдостеронизъм, установен при пациенти с ХСН.
Магнезият, който се съдържа в храната, не е вреден и не е необходимо да се ограничава, защото не може да бъде предозиран. Не така стои обаче въпросът с хранителните добавки. Ако приемаме магнезий с хранителни добавки или лекарства, не трябва да се надвишава максималният дневен прием, освен ако не е по лекарско предписание. Има медицински състояния, които изискват лечение с големи дози магнезий.
КОИ ХОРА СА ИЗЛОЖЕНИ НА ПО-ГОЛЯМ РИСК ОТ МАГНЕЗИЕВ ДЕФИЦИТ?
- хората със стомашно-чревни заболявания (като Болест на Крон и цьолиакия);
- хората със захарен диабет;
- хората, които консумират прекомерни количества алкохол;
- възрастните хора (> 70 годишна възраст).
Основна група медикаменти, използвани за деконгестия при СН, са диуретиците. Бримковите и тиазидните диуретици насърчават екскрецията на магнезий с урината. Както бримковите, така и тиазидните диуретици могат да инхибират нетната реабсорбция на магнезий, докато калий-съхраняващите диуретици могат да подобрят транспорта на магнезий и да намалят отделянето му.
Степента на хипомагнезиемия, предизвикана от бримковите и тиазидните диуретици, обикновено е лека, отчасти защото свързаното намаляване на обема има тенденция да повишава проксималната реабсорбция на натрий, вода и магнезий. Brenda Kieboom и съавтори провеждат анализ на 9820 лица от проспективното проучване Рotherdam. Техният резултат показва по-изразена хипомагнезиемия при тиазидните, отколкото при бримковите диуретици. Нашето изследване показа, че при 7 от лицата на диуретична терапия се регистрира хипомагнезиемия, като за разлика от B. Kieboom хипомагнезиемията е в еднаква степен представена както в групата на тиазидните, така и в тази на бримковите диуретици. Обработката на данните показа, че при комбинация между бримков диуретик и минералкортикоиден рецепторен антагонист (MRA) по-висок е броят на пациентите с нормомагнезиемия в сравнение с хипомагнезиемия в съотношение 2:1.
КАКВИ СА ПРИЗНАЦИТЕ И СИМПТОМИТЕ, АКО НЕ ПРИЕМАМЕ ДОСТАТЪЧНО МАГНЕЗИЙ?
В краткосрочен план недостатъчният прием няма да доведе до очевидни симптоми. При здрави хора, ако приемът на магнезий намалее, бъбреците помагат за задържането му, като ограничават отделянето с урината.
Ниският прием на магнезий за продължителен период от време може да доведе до магнезиев дефицит.
Някои медицински състояния и лекарства също могат да доведат до дефицит, като пречат на организма да абсорбира магнезий или увеличат отделянето му.
Симптомите и признаците на недостиг на магнезий включват: загуба на апетит, гадене, повръщане, умора и слабост.
Тежкият дефицит на магнезий може да причини: изтръпване, мускулни крампи, гърч , личностни промени и нарушен сърдечен ритъм.
Лечението на хипомагнезиемията зависи от степента на дефицит и клиничните ефекти. Заместването през устата (пероралният прием) е подходящо за хора с леки симптоми, докато интравенозната субституция се препоръчва за хора със сериозни манифестации на дефицит. Фармацевтичната индустрия предлага множество перорални магнезиеви препарати. Магнезиев оксид, една от най-разпространените форми в магнезиевите хранителни добавки, е по-малко бионаличен от магнезиевия цитрат, хлорид, лактат или аспартат. Съобщава се, че магнезиевият цитрат е с по-добра бионаличност от оксидните или аминокиселинните хелатни форми. 40% от общата доза магнезий са достъпни веднага за клетките, а останалите 60% се освобождават постепенно през целия ден, покривайки нуждите на организма.
При лицата, участващи в проучването, проследихме нивото на магнезий след едномесечен курс – Анализът показа средно ниво на Mg2+ – 0.92 ±0.132 mmol/l. При 29 пациенти се наблюдава нормомагнезиемия (референтни граници – 0.66-1.20 mmol/l), като кривата на разпределение има два пика: около 0.8 mmol/l и около ниво 1.0 mmol/l. Само при един от пациентите нивото на Mg2+ е било над >1.20 mmоl/l. Данните показват устойчиво и безопасно покачване нивото на Mg2+ при проследените пациенти, като изходният магнезиев дефицит при 1/3 от лицата е компенсиран.
Magnesium aktiv / Магнезий, 200 таблетки Bärbel Drexel
Заключение:
Неорганичните соли (магнезиев оксид) осигуряват високо натоварване с елементарен магнезий, но ниска бионаличност в резултат на лошата им разтворимост.
да се препоръча на пациентите хранителната добавка-
Органичните източници на магнезий (магнезиевия цитрат) предлагат високи нива на разтворимост, но ограничени нива на елементарен магнезий .
Някои от препарати, тествани в това проучване, съдържат по-големи количества елементарен магнезий в 1 таблетка и теоретично надвишават максималната дневна доза . Например добавка „О“ в проучването съдържа 450 мг. магнезий в 1 таблетка, но е много малко вероятно да доведе до предозиране поради ниската разтворимост и бионаличност.Приемът на 2 табл. от добавка „ А“ има същия ефект като приема на 1 табл., но надвишава максималната дневна доза, следователно се препоръчва прием на 1 табл.
