НЕДОСТИГ НА ЖЕЛЯЗО – И ЛЕПСВА ЛИ В ХРАНАТА НИ!

НЕДОСТИГ НА ЖЕЛЯЗО – И ЛИПСВА ЛИ В ХРАНАТА НИ!

Желязото е есенциален нутриент, който участва в изграждането на много важни молекули за метаболизма и функционирането на човешкия организъм. На първо място е ролята му за изграждането на хемоглобина, отговарящ за кислородния транспорт от белия дроб към тъканите. Желязо се съдържа също в миоглобина – основният белтък на мускулите, който има отношение към транспортирането на кислород до тях. Освен това желязото присъства в структурата на някои ензими, които са свързани с дихателната функция и осъществяват енергийната обмяна в организма. Желязото влиза също в състава на протеини, в които то се складира и транспортира в тялото.

1.ЖЕЛЕЗЕН ДЕФИЦИТ-
Всеки модел на по-ограничително хранене, особено с недостатъчен прием на меса, най-вече червени, както на риба и яйца, намален прием на зеленчуци, бобови и зърнени храни, крие сериозен риск от дефицит на желязо. Има хранителни нарушения, свързани с недо­статъчен внос на желязо, които водят до желязодефицитни анемии. Те са много чести при недоносените и много малките деца, които при неправилно хранене са рискови за развитие на желязодефицитни анемии. Другата рискова група са старите хора, които по начало имат нарушено небалансирано хранене и понижен внос на желязо.
Периодите на растеж (в предпубертета и в самия пубертет) има повишени нужди от желязо, но те невинаги се посрещат. И за съжаление точно в този период юношите и девойките се увличат да следват вегетариански диети, периодично гладуване, да се борят с наднорменото си тегло чрез силно ограничаващи модели на хранене. Друга, рискова за железен дефицит група, е тази на бременните жени и на кърмещите майки поради повишените, но незадоволени нужди на организма от желязо. Мъжете и жените в менопауза се нуждаят средно от 8 mg желязо на ден, а за жени във фертилна възраст нуждата от желязо е 18 mg. Повишените нужди при жените са във връзка с периодичното менструиране на женския организъм и загубата на желязо. За тийнейд­жърите дневната нужда от желязо е около 10-18 mg. Нуждите на бременните жени от желязо са двойни – до 30 mg дневно.

https://deusspharm.bg/product/%d0%bb%d0%b0%d0%ba%d1%82%d0%be%d1%84%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%bd-%d0%b6%d0%b5%d0%bb%d1%8f%d0%b7%d0%be-%d0%b8-%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b0%d0%bc%d0%b8%d0%bd-%d1%81-%d0%be%d1%82-%d1%88%d0%b8%d0%bf%d0%ba%d0%b0/
Желязо се съдържа в червените меса, в животинските вътрешности, особено в черния дроб. Желязо има в големи количества в някои листни зеленчуци, в ядките, бобови и зърнени храни и др.Желязо се внася с храната, но хората просто не знаят колко е сложен процесът на усвояване на желязото и колко малка част от необходимото желязо се внася с храната – само 10%. Останалите 90% от нуждите ни се покриват от нашата ендогенна вътрешна обмяна. Чрез сложни пътища на разпад на еритроцитите и зареждане на депата с желязо се осигуряват трайните му нива в организма.

Ако обмяната не е наред и храненето е неправилно, веднага може да се провокира железен дефицит или желязодефицитна анемия.

Железният дефицит провокира в по-ранните стадии появата на умора, нарушена мускулна функция, нарушения в растежа, кожни проблеми, нарушаване на имунокомпетентността на организма и възникване на чести инфекции, поява на гастрит. В по-късните стадии на железен дефицит може да настъпи сърдечна недостатъчност.
Хората с наднормено тегло и затлъстяване, които прилагат различни ограничителни диети, също имат риск да развият сериозен дефицит на желязо.

https://deusspharm.bg/product/%d0%b6%d0%b5%d0%bb%d1%8f%d0%b7%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%b8-%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d1%8f-%d0%b8-%d1%83%d0%bc%d0%be%d1%80%d0%b0-60-%d0%b6%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b8-%d1%82%d0%b0/
В рисковите групи попадат още пациенти със стомашно-чревни и чернодробни заболявания, защото при тях е нарушен механизмът на усвояване на желязото, пациентите с оперирани и резецирани тънки черва, онкологичните пациенти, като проблемът е особено тежък при тези от тях, които имат карцином на стомаха или на червата. С железен дефицит и анемия често се оказват и пациентите с нарушена бъбречна функция и бъбречни заболявания.
Анемията представлява понижена способност на кръвта да пренася кислород и се определя като намаляване на един или повече от основните количествени показатели на червените кръвни клетки под нормалните граници за определена възраст и пол: брой еритроцити, концентрация на хемоглобина, хематокрит (HCT), еритроцитна маса.
Анемията рядко е заболяване само за себе си, като най-често е проява или следствие от подлежащо (генетично или придобито) заболяване. Установяването следва да бъде само началото на усилията за разкриване на основния клиничен проблем.

Анемията при възрастните хора е често срещано, но и значително подценявано нарушение. Независимо че по същество анемията представлява бенигнена хематологична нозология, все повече проучвания я свързват с влошено качество на живот и повишена смъртност. Наблюдавани са значими неблагоприятни асоциации между намаления хемо­глобин и хематокрит и редица физически и когнитивни дефекти.https://deusspharm.bg/product/%d0%b6%d0%b5%d0%bb%d1%8f%d0%b7%d0%be-%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b0%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d1%81-%d0%b22%d0%b26-%d0%b212-%d0%b8-%d1%84%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%b5%d0%b2%d0%b0-%d0%ba%d0%b8%d1%81%d0%b5/

Анемията рядко е заболяване само за себе си, като най-често е проява или следствие от подлежащо (генетично или придобито) заболяване. Установяването следва да бъде само началото на усилията за разкриване на основния клиничен проблем.

Анемията при възрастните хора е често срещано, но и значително подценявано нарушение. Независимо че по същество анемията представлява бенигнена хематологична нозология, все повече проучвания я свързват с влошено качество на живот и повишена смъртност. Наблюдавани са значими неблагоприятни асоциации между намаления хемо­глобин и хематокрит и редица физически и когнитивни дефекти.
Основен проблем за еднозначно дефиниране на причините за анемия е значителната коморбидност, наблюдавана в старческата възраст. Над 60% от възрастните над 70 години са с две и повече заболявания, а над 40% от хората над 80 години са с не по-малко от четири съпътстващи заболявания. Най-честите групи нозологии включват широк спектър от хронични възпалителни заболявания, неоплазии, ендокринни и метаболитни нарушения, кръвозагуба и завишена еритроцитна деструкция, в допълнение към разнообразните хранителни дефицити принос има и сериозният прием на медикаменти.
Желязодефицитна анемия при възрастни пациенти
Желязодефицитната анемия е най-често срещаният подтип в глобален мащаб. Железният дефицит може да настъпи по ред причини в остаряващия индивид. Нарушеното хранене е съществен фактор дори в развитите общества, главно поради различни диетични ограничения, но и поради загуба на апетит в тази възрастова категория. Намалената резорбция на желязото, която може да се дължи на гастроинтестинални заболявания – гастрити, целиакия и др., а загубата поради кървене, свързано с подлежащи бенигнени или неопластични състояния, допълнително се утежняват от приема на медикаменти като инхибитори на протоновата помпа или съответно с антитромботично и антиагрегантно действие. Трябва да се подчертае, че дефицитът на желязо при възрастни хора по-често е многофакторен и може да бъде пропуснат или пренебрегнат на фона на сериозна коморбидност. В допълнение, диагностичните прагове на традиционните лабораторни параметри не са достатъчно еднопосочни, както при по-младите пациенти.

Заключение
Анемията при възрастни представлява сериозен медицински и социален проблем поради високото разпространение и неблагоприятното въздействие по отношение на качес­твото на живот, тежестта на хоспитализациите и намалената об­ща преживяемост. В много от случаите нейният произход е сложен, многофакторен и все още недобре разбран. Възможна е повече от една причина при всеки отделен пациент. Дефинирането на основните механизми за развитието на анемия в по-напреднала възраст ще формира основата за индивидуализирани алгоритми за лечение и стратегии за превенция.

manager

All Author Posts