Летни Ентеровируси

проблем с преспектива !!!

Ентеровирусните инфекции са широко разпространени в човешката популация. Предизвикват основно леко протичащи гастроинтестинални и респираторни заболявания. В последните години, след значително намаляване случаите на полиомиелит (детски паралич) в световен мащаб, нараства броят на ентеровирусите, способни да предизвикват неврологични симптоми. Тези вируси трябва да се считат новопоявяващи се патогени със значима важност за общественото здраве.

Ентеровирусите се отнасят към вирусно семейство Picornaviridae, род Enterovirus. Преимуществено поразяват чревния тракт с развитие на остра диария, както и респираторни инфекции. Някои видове и серологични типове преодоляват чревната бариера през лимфожлезния апарат на тънките черва, преминават в кръвния ток (виремия), размножават се в клетките на ретикулоендотелната система и поразяват сърдечния мускул (миокардити) и периферните тъкани и органи – кожа, лигавици, мускули. С помощта на циркулиращи имунни клетки, които служат като „Троянски кон“, навлизат в централната нервна система.

В други случаи през мускулите и невромускулните връзки навлизат в мотоневронит, седалищните нерви, гръбначния стълб и от там евентуално атакуват мозъка. Различните ентеровируси употребяват различни стратегии за навлизане в централната нервна система (ЦНС) и причиняват менингити, енцефалити, парези, вяли парализи. Тези вируси са значими патогени при човека и продължават да са обект на интензивни клинични и епидемиологични проучвания поради грешки по време на геномната репликация, които променят техния невротропизъм. Често се наблюдават и рекомбинации между ентеровирусите, които повишават генетичните отклонения. Генетичната гъвкавост позволява широко разпространение на епидемични взривове и спорадични случаи на заболявания.

Класификация
Ентеровирусите се отнасят към семейство (Fаmily) Picornavirudae, род (Genus) Enterovirus. Наименованието на семейството се формира от термините „pico“ (малък) и РНК (RNA) поради малкия размер и типа вирусен геном. Ентеровирусите са генетично свързана, но високо хетерогенна група вируси и като асоциация със заболяванията, които предизвикват и като антигенна характеристика. Според последната класификация родът Enterovirus включва 15 вида (species) – (Enterovirus A–L) и три вида Rhinovirus (A–C), включващи 169 риновируси. Установени са над 100 ентеровирусни серотипове, които инфектират хората. В различните серотипове съществуват антигенни варианти. Човешките ентеровируси принадлежат към четири вида (от А до D). Полиомиелит (polio) предизвикват три щама, отнесени към species C ентеровируси. Останалите са именувани като non-polio ентеровируси и включват 21 типа коксаки вируси (Coxsackievirus A, 6 типа Coxsackievirus B), 28 типа Echoviris (Enteric Cytopathic Human Orphan) или еховируси. Новоизолираните ентеровируси след 1967 г. са означени със съответни номера (EV-D68, EV-B69, EV-D70, EV-A71). Всички новоидентифицирани ентеровируси получават последващи номера.
https://deusspharm.bg/product/multi-probiotic-powder-big-friends-%d0%bc%d1%83%d0%bb%d1%82%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%be%d1%82%d0%b8%d0%ba-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%b5%d1%86%d0%b0-3-%d0%bc%d0%bb%d1%80%d0%b4-%d0%b0/
Патогенеза на заболяванията
Ентеровирусите проникват в човешкия организъм през устата или горните дихателни пътища (ГДП) и белите дробове. Размножават се във високи титри в епителните и лимфоидни клетки на орофаринкса и тънкото черво (илеума). Използват CD 155 рецептор за адхезия. Някои видове и серологични типове преодоляват чревната бариера през лимфожлезния апарат на тънките черва, преминават в кръвния ток (виремия), размножават се в клетките на ретикулоендотелната система (РЕС), използвайки множество различни клетъчни рецепторни молекули и поразяват сърдечния мускул (миокардити) и периферните тъкани и органи – кожа, лигавици, мускули. През нервно-мускулните връзки навлизат в мотоневроните и достигат седалищните нерви, навлизат в гръбначния стълб и от там евентуално атакуват мозъка. Различните ентеровируси употребяват различни стратегии за навлизане в ЦНС и причиняват менингити, енцефалити, парези, вяли парализи.
Ентеровирусите са едни от най-устойчивите във външна среда. Поради отсъствие на външна липопротеинова обвивка не се инактивират от действието на липоразтворители (алкохоли, етер, натриев дезоксихолат) и са киселинноустойчиви, което позволява преодоляване на стомашната бариера. Запазват до 10% от своята инфекциозност 20-26 дни през зимата и 1.5 дни през лятото във фекалии, хранителни продукти (плодове, зеленчуци, млечни и месни продукти), питейна вода, канални води, сладководни басейни, морска вода, почва. Издържат около 1 година при 40°С. В замразено състояние се съхраняват с години. При 50°С се разрушават за 30 минути, при 100°С – за 1 минута. Чувствителни са на въздействието на хлорни препарати. Загиват при суха стерилизация, автоклавиране, йонизираща радиация. Резервоар и източник на инфекцията е човек – болен или вирусоносител. Заразността е най-висока в първите дни на инфекцията, но може да продължи седмици, дори 2-3 месеца. Механизмите на предаване са предимно фекално-орален в области с лоши санитарни условия и предимно с респираторните секрети – в области с високи хигиенни стандарти. Факторите на предаване са контаминираните с фекалии недобре измити зеленчуци, други недобре съхранявани храни, мръсните ръце, играчки, водните басейни. Инфекциите в страните с умерен климат се срещат през цялата година. Заболеваемостта се повишава в късна пролет, лято и началото на есента. Най-често боледуват малките деца (под 5-годишна възраст). Срещат се спорадични случаи, локални епидемични взривове предимно в детски колективи, както и големи епидемии.
https://deusspharm.bg/product/%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%be%d1%82%d0%b8%d1%86%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%b5%d1%86%d0%b0-flora-care-junior-75-g-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d1%85-vegavero/
Клинична картина
Ентеровирусите предизвикват често разпространени респираторни инфекции и гастроинтестинални разстройства с диария, болки в корема, температура и обикновено имат доброкачествен изход. Респираторните инфекции също са леки, но могат да протичат и като бронхити и/или интерстициална пневмония. Описани са и други симптомокомплекси като епидемична плевродиния (болки в гръдните мускули и плевра), херпангина със или без обрив по тялото, болест „ръка, крак, уста“, хеморагични конюнктивити. Поради множествените клетъчни рецепторни молекули и допълнителни фактори, които използват за адхезия, ентеровирусите засягат различни органи. В много случаи се наблюдават обриви по лицето, крайниците, гръдния кош. Обривите по характеристика могат да бъдат макулопапулозен, морбилиформен, по-рядко петехиален или везикулозен, и много рядко – хеморагичен. Някои типове предизвикват полиомиелит (детски паралич), асептичен менингит, миоперикардит, вяли парези и парализи, енцефалит или менингоенцефалит. Описани са ентеровирусни миокардити (myocarditis neonatorum) и сепсис (sepsis neonatorum) на новороденото. Тези неонатални инфекции протичат със сепсис, висока температура, летаргия, дисеминирана вътресъдова коагулация и засягане на множество органи. Доказан причинител най-често е коксаки В вирус (CV-B1).

Пътища на предаване

Предаването се осъществява по различни пътища (най-често фекално-орално), при консумация на контаминирана вода или хранителни продукти, както и с орални секрети на болните лица. По-рядко – въздушно-капково, както и от майката на плода (вертикално). Контагиозният индекс е висок и често вирусите стават причина за възникване на епидемии.

Навлизайки през устата, ЕV се размножават в епитела, което може да се съпровожда или предшества с размножаване в орофаринкса. При някои от EV след репликацията, се засягат таргетни органи: гръбначен мозък, главен мозък, менинги, миокард, кожа. Инкубационният период е 2-40 дни. Възстановяването от инфекция води до развитие на доживотен имунитет.

Клинична картина
ЕV предизвикват голямо множество заболявания на дихателната, гастроинтестиналната, нервната системи и кожата.

Полиовирусите (от рода EV) предизвикват остро инфекциозно заболяване – полиомиелит. Познати са три антигенни варианта – полиовируси типове 1, 2 и 3. Само човекът боледува от тази инфекция. Болест­та се характеризира с възпаление на сивото вещество на гръбначния мозък и протича в две форми:

• В 90% като апаралитична (малка болест) – нисък фебрилитет, който може след кратко подобрение да се последва от серозен менингит.
• В 10% – като паралитична болест с вяли парализи, нарушения в гълтателния рефлекс, дишането и сърдечната дейност при булбарна парализа и висока смъртност.

При преболедувалите острата фаза на заболяването, възстановяването е бавно и непълно – до шестия месец може да се наблюдава известно обратно развитие. Чести са остатъчните прояви – атрофия и контрактури.

Обикновено полиомиелитът няма продроми. Детето при пълно здраве може да се събуди с парализи. Възрастта на боледуващите деца е 1 до 5-годишни. Описва се широко разпространено и продължително заразоносителство (преболедувалите от леки форми), което благоприятства масовото разпространение на болестта. Полиовирусите са издръжливи на физични и химични въздействия, запазват инфекциозността си във външната среда в продължение на месеци, а в замразено състояние – до няколко години.

Задължителната ваксинопрофилактика срещу полиомиелит рязко ограничава заболяването. С увеличаване на броя бежанци от страни, където болестта е ендемична се създава риск за пренасяне на инфекцията в държави, където през последните 15 години не се е наблюдавала, особено ако има достатъчно неимунно население.

Неполиомиелитните EV предизвикват от леки до тежко протичащи възпалителни заболявания в централната нервна система и респираторния тракт. В повечето случаи заразените остават безсимптомни, но имат отношение към разпро­странение на инфекцията – носителството.

Коксакивирусите са причина за множество заболявания, като един и същ вирус причинява различни болестни единици. Вирусите от група А са причина за херпангина, везикулозен стоматит с кожни прояви, а тези от група В – плевродиния, миокардит на новороденото и при деца, перикардит при по-големи деца и възрастни. Много от заболяванията се предизвикват от вируси от двете групи – асептичен менингит, полиомиелитоподобен синдром, лятно грипоподобно заболяване с екзантем, остри инфекции на горни дихателни пътища, недиференцирана фебрилна болест.

ECHO-вирусите предизвикват асептичен менингит, енцефалит, парализа, обрив, треска, остри инфекции на горни дихателни пътища, ентерит, плевродиния, миокардит, неонатални инфекции.

„Летният грип”, EV екзантем, херп­ангината и синдромът „ръка, крак, уста” се срещат често, дори като малки епидемии, като в дадена година преобладава една от тях. Най-често срещаните инфекции, причинени от неполиомиелитни EV протичат като грипоподобно заболяване – втрисане, висока температура, която трудно се повлиява от медикaменти, главоболие, силна отпадналост, общо неразположение, болки по ставите и мускулите. В някои случаи има и повръщане, лека диария, коремна болка. Затова се наричат „летен грип“. При така описания „грип”, след 1-3 дни се появява обрив, започващ от лицето, разпространяващ се по тялото и крайниците, задържащ се от часове до няколко дни. Характерът на този ентеровирусен екзантем е полиморфен – петна, мехурчета, уртикария-подобни кожни промени, по-рядко хеморагии. Болестта продължава 7-10 дни и се причинява от ЕСНО тип 9. Херпангината се причинява от група А коксакивируси и EV А71. Засягат се деца от 2 до 10 год. и се характеризира с висока температура, гърлобол, често съчетан с повръщане и коремни болки. По небните дъги, твърдото небце, увулата се откриват малки везикулки. При “Ръка, крак, уста” синдрома се наблюдават афтозни промени по езика и букалната лигавица, обриви по дланите и ходилатa. Предизвиква се от група А коксакивируси, но в някои взривове са изолирани и коксаки В вируси или EV71. Описват се болезнени малки язви по лигавицата на устата, последващи се от болезнени мехури и обриви по ръцете и стъпалата, с продължителност 7-10 дни.

Някои EV предизвиквaт леки инфекции на горните дихателни пътища, но могат да причинят и бронхити, бронхиолити и дори пневмонии.

Eпидемична плевродиния (Бронхолмска болест) се предизвиква от група А коксакивируси, но понякога и от група В коксакивируси и ЕСНО вирусите. Протича под формата на семейна болест, но са описвани и по-големи епидемии. Започва внезапно с треска и гръдна болка поради засягане на интеркосталните мускули. Имитира остър хирургичен корем, поради въвличане и на коремните мускули.

manager

All Author Posts