Значение на витамин D дефицит

Витамин D2 (ергокалциферол) и витамин D3 (холекалциферол) са двете основни неактивни форми на витамин D. Витамин D3 съставлява 90-95% от общия витамин D, може да се набави с храната, но основните количества се произвеждат от кожата. Витамин D, т.нар. „слънчев витамин”, е един от най-често провежданите тестове в медицинските лаборатории в последните десетилетия. Засиленият интерес се дължи на непрекъснато нарастващата информираност и множеството научни данни, доказващи благоприятното му действие върху редица заболявания.
Витамин D с неговите хормонал­ни ефекти е отговорен за физиологичния растеж и развитие на опорно-двигателния апарат и калциево-фосфорната обмяна, а плейотропните му ефекти имат отношение за превенцията и профилактиката на редица метаболитни, автоимунни и онкологични заболявания. Недостатъчност и/или дефицит на вит. D е едно от най-често срещаните медицински състояния в световен мащаб. При условия на недостатъчна слънчева експозиция и намален прием на вит. D с храната суплементацията с вит. D е препоръчителна особено в определени възрастови групи.

Витамин D регулира както вродения, така и придобития имунитет Вроденият имунен отговор се характеризира с активирането на моноцити и макрофаги, които са в състояние да разпознаят свързани с патогена молекулни модели (PAMPs) и по този начин осигуряват първа линия на защита срещу външни агенти, увеличаване на антимикробна активност на макрофагите и повишаване на химиотаксиса и фагоцитен капацитет на тези клетки. От друга страна, дефицитът на витамин D нарушава способността на макрофагите да зреят, да произвеждат специфични за макрофага повърхностни антигени, да произвеждат фосфатазата на лизозомалния ензим и отделя водороден пероксид, който е от съществено значение за тяхната антимикробна функция.
От гледна точка на общественото здраве е по-добре да се увеличат потенциалните източници на вит. D чрез подсилване на специфични хранителни продукти, които се консумират масово или ако е необходимо – от особено уязвимите групи. Употребата на суплементи е подходящата алтернатива за уязвимите групи като бебета и неактивни възрастни хора, при които това се осъществява по-лесно. Настоящите препоръки за прием са твърде ниски, за да се запазят или достигнат оптимални концентрации на 25-ОН вит. D.

Рецепторът на витамин D (VDR) е представен в различни тъкани и органи – кости, мускули, черва, бъбрек, паращитовидна жлеза, ретина, гърда и далак, ендотела на артериалните клетки, панкреасните бета клетки, моноцити, кератоцити, неврони, както и в репродуктивните органи. VDR има важно значение в регулирането на автоимунитета чрез различни механизми: индукция на кателицидин и потискане на експресията на интерлевкин-17 (IL-17), IL-2 и IL-12, намаляване на възпалението и риска от развитие на автоимунно заболяване като тип 1 захарен диабет, множествена склероза и ревматоиден артрит. VDR регулира експресията на различни гени, контролирайки клетъчната диференциация и апоптозата чрез индуциране на FOXO3, важна молекула в превенцията на оксидативен стрес.

VDR и ензимите, които участват в метаболизма на витамин D, се експресират едновременно в сертолиивите клетки, зародишни клетки, клетки на Лейдинг, сперматозоиди и в епителните клетки, покриващи мъжкия репродуктивен тракт. Тестикуларните соматични или зародишни клетки изглежда могат да синтезират и разграждат витамин D локално, независимо от системния метаболизъм на витамин D. Освен това, експресията на VDR в тести­сите предполага, че витамин D може да упражнява автокринно и паракринно действие, вероятно показвайки роля в регулирането на функцията на тестисите, като по този начин влияе върху мъжкото безплодие.При проучвания при VDR нулеви мъжки мишки демонстрират различни резултати. Някои изследвания показват, че VDR (-/-) мишки имат намален брой и подвижност на сперматозоидите, както и анормална хистология на тестисите, докато други проучвания показват, че VDR (-/-) мъжки мишки имат нормална хистология на тестисите и епидидима и нормална нива на тестостерон, естрадиол, LH и FSH, но със сравнително по-ниски нива на естрогенните рецептори, експресирани в тестисите в сравнение с мишки от див тип, предполагайки, че витамин D може да повлияе на мъжката репродукция чрез естроген-сигнален път.

Рецепторът на витамин D също е широко експресиран и в женската репродуктивна система, включително яйчници, ендометриум, фалопиеви епителни клетки, децидуа и плацента. Женски мишки с дефицит на витамин D показват нарушен репродуктивен капацитет. Плодовитостта е намалена със 75%, размерът на котилото е намален с 30%, и неонаталният растеж е ограничен при витамин D дефицитни мишки в сравнение с контролните мишки. Недостигът на витамин D при майката причинява неблагоприятни последици върху репродуктивните функции при потомството: при възрастни женски мишки, изложени на майчиния дефицит на витамин D, са наблюдавани продължителни и нередовни еструсни цикли, характеризиращи се с олигоовулация и удължени периоди на диеструс.

DeLuca сравняват репродуктивната производителност в различни групи женски плъхове с дефицит на витамин D. Установява се, че плодовитостта е значително намалена при женски плъхове с дефицит на витамин D независимо от серумната концентрация на калций, което предполага че витамин D е пряко свързан с репродуктивната способност.

CYP27B1 и VDR могат да бъдат открити в маточната децидуа и фетален трофобласт в ранните етапи, което предполага, че витамин D може да е отговорен за функцията на плацентата. От една страна, иРНК и експресията на CYP27B1 е изобилна в плацентата и decidua, което предполага, че плацентата играе важна роля в превръщането на 25(OH)витD до 1,25(OH)2витD3 чрез CYP27B1, а нивата на 1,25(OH)2витD3 са повишени около два пъти по време на бременност. От друга страна, 1,25(OH)2витD3 регулира екс­пресията и секрецията на hCG на синцитиотрофобластни клетки чрез VDR и cAMP/PKA сигнални пътища и стимулира синтеза и освобождаване на човешки плацентарен лактоген.

Витамин D също има ефект върху стероидния хормонален биосинтез. В изследванията върху животни, експресията и активността на ароматазата е значително намалена при VDR-нулеви мутантни мишки и добавянето на адекватни количества калций води до възстановяване на нарушената стероидогенеза както при мъжки, така и при женски мишки. In vitro витамин D има важно значение за производството на естрадиол и прогестерон в свински гранулозни клетки.

Антимюлеровият хормон (AMH) се секретира от гранулоза-клетките и се разглежда като маркер за яйчников резерв, свързан със селекцията на фоликули. Той показва положителна асоциация с функцията на яйчниците и намалява с възрастта. Антимюлеровият хормон е регулиран от 1,25(OH)2витD3 в клетките на простатата.

Лечението с витамин D повишава гранулозно-клетъчна пролиферация и експресия на mRNA на FSH рецептор (FSHR), но намалява AMH mRNA експресия. С увеличаване на размера на фоликула се повишава експресия на VDR в гранулозния слой, а AMH иРНК експресията намалява, водейки до повишена чувствителност към FSH. Витамин D спомага за диференциацията и развитието на гранулоза клетките при хора. Лечението с вит. D намалява нивата на тРНК на AMH рецептора (AMHR)-II, който е силно експресиран в незрели кумулус гранулоза клетки. В допълнение, витамин D инхибира AMH индуцирано фосфорилиране и ядрена локализация на SMAD 1/5/8 в кумулус гранулозни клетки, което предполага, че вит. D насърчава диференциацията на гранулоза-клетките и развитието на фоликули чрез намаляване на потиснатата AMH функция. Но не се установяват данни, че витамин D регулира експресията на AMH или AMH, отделян от гранулоза клетките.
Ниска доза витамин D (25 pg/mL) повишава преантрално оцеляване на фоликула и производство на AMH в съответствие с наблюденията в клетките на простатата. Въпреки това висока доза витамин D (100 pg/mL) насърчава растежа на антралните фоликули, вероятно чрез регулиране нагоре на FSHR, регулиране надолу на AMHR-II и инхибиране на AMH-сигнализиране. Разнообразните ефекти, произтичащи от разликите във видовете и/или пола може да е свързано с нееднозначни заключения. Бъдещи проучвания за ефектите от витамин D върху AMH при хората се очаква да се съсредоточи върху изяс­няване на свързаното с видовете разнообразие и молекулярните механизми за осъществяване.

Серумното ниво на витамин D е положително свързано с нивото на тестостерон при участниците, но не е свързано с други репродуктивни хормони като LH, естрадиол и прогестерон или маркери за яйчников резерв като AMH, FSH, брой на антралните фоликули и обем на яйчниците. Други изследвания на безплодието при жени наблюдават подобни резултати: витамин D не е свързан с маркери за овариален резерв, включително AMH.Нивото на серумен витамин D корелира положително със серумното ниво на AMH при жени в късна репродуктивна възраст (възраст над 40 години) след коригиране на демографските характеристики, сезонните и общи рискови фактори за здравето, но не и при по-млади жени. Други проучвания не потвърждават асоциация между серумен AMH и серумен 25(OH)витD при здрави жени в късна репродуктивна възраст.

Синдромът на поликистозните яйчници (PCOS) е често срещано ендокринно разстройство, засягащо 6% до 21% от жените в репродуктивни възраст според критериите на European Society of Human Re­pro­­­duction and Embryology/American Society for Reproductive Medicine (ESHRE/ASRM) от 2003 г. Въпреки че патофизиологичните механизми на PCOS остава да бъдат напълно изяснени, известно е, че инсулиновата резистентност играе определяща роля. Витамин D успява да повлияе инсулиновата резистентност чрез увеличаване на експресията на инсулинов рецептор, подобряване на инсулиновата чувствителност на целевите клетки, подобряване на секрецията на инсулин и инхибиране на експресията на провъзпалителни цитокини, участващи в инсулиновата резистентност за модулиране на хронично възпаление. Налице са противоречиви изводи за връзката между VDR полиморфизмите и PCOS, вероятно поради ограничени размери на извадките и различни популации, наблюдавани в проучванията, като същевременно VDR полиморфизмите варират сред различните раси.

Жените с PCOS имат по-ниски концентрации на витамин D, отколкото жени без PCOS. Проучване установява, че дефицитът на витамин D преобладава при жените с PCOS, но не е свързано с метаболитни маркери, с изключение на обиколката на талията. Серумният витамин D се намира в отрицателна корелация с LH при PCOS.

Какво причинява дефицит на витамин D?

Дефицитът на този витамин може да бъде причинен от специфични медицински състояния, като например:

• Кистозна фиброза , болест на Crohn и целиакия: Тези заболявания не позволяват на червата да абсорбират достатъчно витамин D чрез добавки.
• Операции за отслабване. Операциите за отслабване, които намаляват размера на стомаха и заобикалят част от тънките черва, правят много трудно приемането на достатъчни количества от определени хранителни вещества, витамини и минерали. Тези хора трябва да бъдат внимателно наблюдавани от своите лекари и трябва да продължат да приемат витамин D и други добавки през целия си живот.
• Затлъстяване: Индекс на телесна маса над 30 е свързан с по-ниски нива на витамин D. Мастните клетки го поддържат изолиран, така че да не се освобождава. Дефицитът на този витамин е по-вероятно да се появи при хора със затлъстяване.
• Бъбречни и чернодробни заболявания: Тези заболявания намаляват количеството ензим, необходим за промяна на витамин D във форма, която се използва в тялото. Липсата на този ензим води до неадекватно ниво на активен витамин D в организма.

Какви други фактори могат да доведат до дефицит на този витамин?

• Възраст: Способността на кожата да произвежда този витамин намалява с възрастта.
• Подвижност: Хората, които са вкъщи или рядко са навън (например хора в старчески домове и други заведения), не могат да използват излагането на слънце като източник на този витамин.
• Цвят на кожата: Тъмната кожа е по-малко способна да произвежда този витамин, отколкото светлата кожа.
• Човешка кърма: Кърмата на жената съдържа само малко количество витамин D. Често храните за кърмачета също включват само малко количество D. Следователно кърмачетата са изложени на риск да не получават достатъчно от този витамин. Това е особено вярно за кърмачета, които се хранят само с майчино мляко.

Могат ли лекарствата да причинят дефицит на витамин D?

Да, нивата на този витамин могат да бъдат намалени от определени лекарства. Те включват:

• Лаксативи
• Стероиди
• Лекарства за понижаване на холестерола
• Лекарства за контрол на гърчовете
• Лекарства за туберкулоза
• Лекарства за отслабване

Какви са признаците и симптомите на дефицит на витамин D?

Тежката липса на витамин D причинява рахит, който се проявява при децата като неправилен растеж, слабост в мускулите, болки в костите и деформации на ставите. Това е много рядко. Въпреки това, деца с дефицит на този витамин също могат да имат мускулна слабост или възпалени и болезнени мускули.

Липсата на този витамин не е толкова очевидна при възрастните. Признаците и симптомите могат да включват:

• Умора
• Болка в костите
• Мускулна слабост, мускулни болки или мускулни крампи
• Промени в настроението, като депресия

Как се диагностицира дефицит на витамин D?

Вашият лекар може да назначи кръвен тест за измерване на нивата на витамин D. Има два вида тестове, които могат да бъдат поръчани, но най-често срещаният е 25-хидроксивитамин D, известен накратко като 25(OH)D. За кръвния тест специалистът ще използва игла, за да вземе кръв от вена. Не е необходимо да постите или да се подготвяте по друг начин за този тип тест.

Колко често трябва да проверявате нивата на витамин D?

Лекарите обикновено не назначават рутинни проверки на нивата на витамин D, но може да се наложи да проверят нивата ви, ако имате определени медицински състояния или рискови фактори за почвата на дефицит. Понякога нивата на този витамин могат да бъдат проверени като причина за симптоми като дълготрайни болки в тялото, анамнеза за падания или фрактури на кости без значителна травма.

Как се лекува дефицитът на витамин D?

Целите на лечението и профилактиката са едни и същи – да се достигне и след това да се поддържа адекватно ниво на този витамин в тялото. Въпреки че може да обмислите да ядете повече храни, които съдържат този витамин и да получавате малко слънчева светлина, вероятно ще ви бъде казано да приемате добавки с този витамин.

Витамин D се предлага в две форми: D2 и D3. D2, наричан още ергокалциферол, идва от растения. D3, наричан още холекалциферол, идва от животни. Нуждаете се от рецепта, за да получите D2. D3 обаче се предлага без рецепта. Той се абсорбира по-лесно от D2 и се задържа по-дълго в тялото.
Прием на вит. D: безопасност и терапевтични схеми

Съгласно препоръките на IOM безопасната дневна доза витамин D е до 4000 Е. На базата на рандомизираните клинични проучвания е прието, че постигането на оптимална полза за превенция на остеопоротичните фрактури и паданията e при прием на 700-1000 Е дневно вит. D или серумни нива на 25-ОН вит. D от 75 до 110 nmol/l.

По отношение на схемите на прием се отчитат постигнати приблизително еднакви нива на серумен вит. D при провеждана суплементация с 1500 Е дневно, 10 500 Е еднократно седмично или 45 000 Е еднократно месечно при постменопаузални жени след оперативно лечени на бедрена фрактура.

В литературата все още се води дебат дали първоначална натоварваща доза вит. D е безопасна и трябва ли да се използва. При възрастни еднократна натоварваща доза от 600 000 Е вит. D води до ранно повишаване на маркера за костен обмен sCTX, който се задържа във високи нива за два месеца. Повишаването на sCTX при използването на еднократен прием вит. D от 100 000 Е и 300 000 Е е значимо по-малко. На базата на данните от епидемиологичните, обсервационните и рандомизираните клинични проучвания ESCEO систематизира индикациите за суплементация с вит. D.

Препоръчва се прием на дневна доза 800-1000 Е при всички с риск от остеопороза, при провеждано лечение за остеопороза, пациенти с остео­поротични фрактури, възрастни с риск от падания, затлъстели и такива с тъмна кожа, хора с лимитирана слънчева експозиция и недостатъчен витамин D прием с храната, при малабсорбция и бариатрична хирургия, пациенти на антиконвулсанти и глюкокортикоиди.

При някои извънредни случаи е възможно начално лечение с натоварваща доза 25 000 Е или 50 000 Е седмично за 4-6 седмици. Индикация за натоварваща доза са много ниските, дефицитни нива на 25-ОН витамин D, необходимост от бърза корекция, непосредствено след бариатрична хирургия, високостепенно затлъстяване и малабсорбционен синдром. Придържането към тези препоръки за суплементация е безопасно в дългосрочен план и е с доказани ползи по отношение на костно-метаболитното здраве.Употребата на суплементи е подходяща алтернатива за уязвимите групи като бебета и неактивни възрастни хора, при които това се осъществява по-лесно. В литературата липсват достатъчно данни за приемливи концентрации на 25-ОН D при кърмачета, деца, бременни и кърмещи жени и определени етнически групи. Необходими са допълнителни изследвания, за да се проучат препоръките за приема на витамин D и адекватността му в специализирани групи пациенти, които включват пациенти, приемащи медикаменти, които влияят на метаболизма на витамин D, пациенти с малабсорбция, пациенти след стомашен байпас и много други.

manager

All Author Posts