Инфекциите на дихателните пътища (ИДП)

Световната здравна организация/СЗО-класифицира инфекциите на дихателните пътища на две основни групи:
1. Инфекции на горните дихателни пътища (включват обикновена настинка, синузит, фарингит и ларингит)
2. Инфекции на долните дихателни пътища (бронхит, пневмония и бронхиолит).
Статистиката за ИДП в България през последните години показва значителни сезонни вариации, като най-високата заболеваемост се наблюдава през есенно-зимния период. Особено внимание се обръща на вирусите като грип и COVID-19, които допринасят за увеличението на случаите, като навременната ваксинация и профилактичните мерки остават ключови за намаляване на тежките случаи и усложнения.
Инфекциите на дихателните пътища (ИДП) представляват значителен здравословен проблем, особено в България, където заболеваемостта достига високи стойности през есенно-зимния период.
Основен етиологичен фактор при инфекциите на горните дихателни пътища са вирусите. По-малка е ролята на бактериите и микоплазмите. Бактериите могат да предизвикват първични заболявания, но по-често усложняват вторично вирусните инфекции. Проучванията показват, че в ранна и предучилищна възраст вирусите причиняват над 90% от инфекциите на горните дихателни пътища. В училищна възраст ролята на бактериите нараства и те биват изолирани в 20-25% от болните. Бактериите са основен етиологичен агент на усложненията на инфекциите на горните дихателни пътища: синузит, отит, шиен лимфаденит.

Патогенеза–
Инфекциозните причинители попадат в горните дихателни пътища по аерогенен път. След като вирусите преодоляват местната защита, проникват в клетките на мукоцилиарния епител и ги увреждат или унищожават. Лигавицата е хиперемирана, оточна, жлезите й обилно секретират. Това обуславя клиничните изяви и създава условия за бактериална инвазия, която е в основата на усложненията.

Клинична картина–
Общите клинични прояви на инфекциите на горните дихателни пътища се изразяват в:
 
– Повишената телесна температура е почти постоянен симптом, често предхождащ локалните прояви. Повишаването й у децата на възраст между 6 и 48 месеца може да предизвиква фебрилитет, който да се съпровожда с повишен вътречерепен натиск и менинго-радикулярно дразнене (менингизъм).
 
– Безапетитието съпътства фебрилния период на заболяването, но често продължава и по време на реконвалесценцията.
 
-Повръщането е често още в началото на заболяването и може да бъде проява на менингизъм, израз на токсично и инфекциозно дразнене на окончанията на п. vagus във фаринкса, засилва се при хранене.
 
– Диарията е честа проява на инфекциите на горните дихателни пътища, особено когато са причинявани от вируси.
 
– Коремната болка може да бъде основно оплакване у децата от ранна детска възраст. Често е резултат на мезентериален лимфаденит, причинен от аденовируси.
 
– Неспокойствието и нарушението на съня се дължат на затрудненото дишане, поради блокада на носните ходове и/или хипертрофия на тонзилите, както и при обструкция на ларинкса.
Малките деца, дори и тези от предучилищна възраст, рядко се оплакват от болки в гърлото.

ЛЕЧЕНИЕ И ПРОФИЛАКТИКА–
С оглед на предимно бактериалната етиология се прилагат антибиотици. Най- често се изолират Strept. B- haemoliticus – гр. А и Str. Pneumoniae, антибиотик „по избор” САМО НА ЛЕКАР е Penicillin. Добър ефект имат Augmentin, цефалоспорините от І-ва или ІІ-ра генерация (Zinnat, Ceclor)-Панцеф. Механичното отстраняване на налепите е безполезно и дори вредно. Облекчение се постига от гаргара с отвара от лайка и пиене на топли течности. При повишена температура се използват обичайните антипиретици. Диетата е течна, плодова. Лечението се провежда обикновено в домашна обстановка.

Прогнозата при острия тонзилит понастоящем е добра, тъй като разполагаме с ефикасни етиологични средства за ликвидиране на бактериалната инфекция. Прогнозата се усложнява при локални усложнения – перитонзиларен абсцес и при системни усложнения с инфекциозно-имунна генеза.
При чести рецедиви на острия тонзилит настъпват трайни поражения в тонзилите и лимфоидната тъкан се заменя с фиброзна. Образуват се сраствания между тонзилите и небните дъги. Нарушава се кръвоснабдяването на тонзилите. Създават се условия за хронифициране на възпалителния процес. При това тонзилите могат да хипертрофират, да останат със същите размери или да атрофират. Хроничният тонзилит представлява огнище, което алергизира организма с антигени от стрептококов произход.

Имунопрофилактика
Имунопрофилактиката при респираторните инфекции включва:
 
1. Храна, богата на фитонциди, цинк, антиоксиданти, витамин С, селен.
2. При кърмачетата – майчината кърма.
3. Допълнителен внос на витамини от групата А, С, В, Д, микроелементи, желязо.
4. Фитопрепарати, съдържащи ехинация, прополис, кръвен здравец, саменто, бета глюкан.
5. Синтетични имуномодулатори – Изопринозин, комбинирани имуномодулатори, съдържащи гени от най- честите респираторни инфекции, прилагани и като имуномодулатори.
6. Антивирусни препарати, приложени профилактични или в лечебна доза – Изопринозин, ремантадин, тамифлу, реленца и др.
 
Pelargonium sidoides има следните полезни за човешкото здраве свойства:
Изсушен течен екстракт от корени на пеларгониум (Pelargonii sidoidi radix)
http://Имунна и дихателна системи – Африкански пеларгониум, тинктура, 50 ml

Облекчава остри и хронични инфекциозни и възпалителни заболявания на горните дихателни пътища, ухото, гърлото, носа (бронхит, синузит, тонзилит, назофарингит, възпаление на средното ухо).Мобилизира имунната система за борба с неблагоприятните микроорганизми;Допринася за правилното функциониране на дихателната система, особено на белите дробове, бронхите и параназалните синуси;Прочиства дихателните пътища, помага за намаляване на хремата и стимулира отхрачването на белодробния секрет;(Pelargonium sidoides) се е използвал в продължение на векове за лечение на тонзилофарингити от общ характер, възпалено гърло, бронхити и синузити. Съществуват налични над 30 клинични проучвания с участието на над 10 500 пациенти с остри респираторни заболявания, доказващи ефекта му.

Кои са основните съставки на растението и какъв е механизмът им на действие

Основните активни вещества на африканското мушкато са кумарините, флавоноидите и фенолните киселини.

Кумарините са група от биологично активни съединения, базирани в корените на растението – хидроксилирани кумарини и/или метоксикумарини, О-гликозиди на умкалин и малко количество от неговите производни. В концентрация 0,2–1 mg/ml кумарините проявяват антимикробна активност срещу грам-положителни (Staphylococcus aureus, Streptococcus pneumoniae, β-хемолитичен стрептокок) и грам-отрицателни (Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae, Proteus mirabilis, Pseudomonas aeruginosa, Haemophilus influen) микроорганизми. В допълнение, те имат имуномодулиращи свойства, които се реализират чрез активиране на фагоцитната активност на макрофагите, експресията на CD11b адхезионни молекули на повърхността на неутрофилните гранулоцити, синтеза на интерлевкини и интерферони.

Флавоноидите в Pelargonium sidoides са представени главно от флаванолите катехин, афцелехин, галокатехин, кверцетин и кемпферол. Флавоноидите се характеризират с антиалергично, противовъзпалително, антивирусно и антиоксидантно действие. Противовъзпалителният ефект се дължи на способността им да инхибират образуването на възпалителни медиатори – простагландини и левкотриени. Флавоноидите участват в активирането на редица видове клетки, включително базофилни, неутрофилни, еозинофилни гранулоцити, Т- и В-лимфоцити, макрофаги и др. Кверцетинът, кемпепролът и други флавоноиди имат антимикробна активност, включително срещу резистентни на антибиотици микроорганизми.

Фенолните киселини, които в екстракта от Pelargonium sidoides, са представени от галовата киселина и нейния метилов естер. Имат антиоксидантно, антимикробно и изразено имуномодулиращо действие. Фенолните компоненти проявяват антивирусна активност, като предотвратяват свързването на вируса с рецепторите на клетката гостоприемник и инхибират ензима невраминидаза. Екстрактът от Африкански пеларгониум е способен да упражнява антивирусни ефекти върху вируса на херпес симплекс и е подходящ за локална терапевтична употреба като антивирусно лекарство както за лабиални, така и за генитални херпесни инфекции.http://Дихателна и имунна системи – Африкански пеларгониум (корен), 25 g

Екстрактът от билката има силни антибактериални свойства.
Установено е, че екстрактът от билката успява да спре разпространението на бактериите в дихателната система и да предотврати инфекция. В допълнение, Африканският здравец има свойството да помага в борбата с Helicobacter pylori, стомашна бактерия, за която е известно, че причинява стомашни язви.

Днес коренът от Африкански здравец се използва като естествена алтернатива на антибиотиците, както и за лечение на симптоми на инфекции на горните дихателни пътища – настинки, кашлица и болки в гърлото.Смята се, че предотвратява развитието на бронхит и може да бъде ефективно лечение за разнообразни бактериални и вирусни инфекции. Използва се и при нарушения в стомашно-чревния тракт. Действа обезболяващо и може да облекчи симптомите на възпалено гърло. Африканският здравец е ефективен за лечение, както на остри, така и на хронични състояния.Въз основа на анализ от 2020 г., се стига до заключението, че има пряка връзка между приема на екстракт от корен на Африкански здравец и намалената нужда от прием на антибиотици, в по-напреднал етап от заболяването.

Интересен факт е, че през 1897 г. англичанин на име Чарлз Стивънс заминава за Южна Африка с надеждата да се излекува от туберкулоза. Там той се съветва с племенен лечител, който му дава лек, направен от местно растение. Напълно възстановен, Чарлз Стивънс се връща и представя пред Английската лекарска колегия Африканския здравец, като ефективно средство за лечение на туберколозата. Това лечение се използва активно, до навлизането на антибиотиците през средата на 20 ти век.

manager

All Author Posts