ПРОБИОТИЦИ И ТЕХНИТЕ ПРИЛОЖЕНИЯ – втора част!

ПРОБИОТИЦИ И ТЕХНИТЕ ПРИЛОЖЕНИЯ – втора част!

Човешкото тяло е дом на огромна и разнообразна общност от микроорганизми, състояща се от бактерии, гъби, протозои и вируси. Сборът от всички тях се нарича микробиота, а съвкупността от генетичната информация на тези микроорганизми се нарича микробиом. Смята се, че човешката микробиота е съставена от над 10 000 микроорганизми, по-голямата част от тях в дебелото черво, и над 8 милиона уникални гени, свързани с различните микроорганизми.
Микробиомът играе ключова роля за човешкото здраве, като поддържа чревната цялост и бариерната функция на кожата, отговаря за правилното разграждане на храната и усвояването на хранителните вещества, осигурява полезни мастни късоверижни киселини като бутират, регулира имунната система, държи в изправност метаболизма, защитава организма от инфекции като секретира бактериоцини и антагонизиращи патогени.

Съществуват различни фактори, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху развитието и качеството на чревната флора – липса на разнообразна храна, липса на пробиотици и пребиотици, прием на антибиотици, стрес, недостатъчен сън, цигари, алкохол, заседнал начин на живот – липса на физическа активност.

Четири ключови промени биха помогнали да се увеличат „приятелските“ бактерии в червата и да се потиснат вредните бактерии—–
Прием на разнообразна и питателна храна
Храни, богати на пребиотични влакна – бобови растения, лук, чесън, аспержи, артишок, овес, банани и ядки; храни с естествени пробиотици – всички ферментирали храни, кисело мляко, кефир, кимчи, темпе, комбуча и др.; храни, богати на полифеноли – боровинки, червено вино, черен шоколад и зелен чай; пълнозърнести храни с високо съдържание на фибри, които се усвояват лесно от добрите чревни бактерии и дори подпомагат отслабването; плодове и зеленчуци – съдържат влакна, които са полезни за армията от добри бактерии в червата.

Движение
10 000 крачки на ден и спорт поне 2 пъти седмично, дори 20-минутни занимания като йога, гимнастика, танци и разходка в парка могат да окажат положителен ефект върху чревната флора.
Пълноценен сън
Сънят и бактериите в тялото ни също са неразривно свързани – липсата на сън дава тласък на вредните бактерии и те се увеличат рязко, а при достатъчния сън добрите бактерии в червата получават „енергия“ и могат да се справят без проблем с лошите си „съперници“.

Редовно проследяване на микробиомния статус
Генетичните чревни тестове са най-иновативните способи за измерване на здравето на червата. Най-модерното такова изследване в България е „Микробиомен паспорт“, който разкрива цялостната картина на състоянието на микробиома.

Възможности за възстановяване на чревния микробен дисбаланс:
Факторите на околната среда, свързани с диетата, лекарствата и антропометричните мерки, са определящи за състава на микробиотата. Чревната микробиота осигурява основни способности за ферментация на несмилаеми субстрати като диетични фибри и ендогенна слуз. Допълнително помага в растежа на специализирани микроби, които произвеждат късоверижни мастни киселини (КМК) и газове.

Пробиотиците са живи микроорганизми, които в необходимите количества допринасят за здравето на гостоприемника като оказват положително въздействие върху храносмилането, подобряват имунната система и влияят положително на нашето здраве. Хранителният режим и приемът на пробиотични бактерии могат да окажат съществено влияние върху състава на чревната микробиота.

Пробиотиците имат и редица други полезни ефекти, като подобряване на метаболизма на лактозата, укрепване на имунната система, лечение на стомашно-чревни заболявания (напр. възпалителни заболявания на червата) и алергии (напр. атопичен дерматит), намаляване на телесното тегло и понижаване нивата на кръвното налягане и холестерола, лечението на остра диария по време на почивка и по време и след лечение с антибиотици.

Пребиотик са неразтворимите фибри, които допринасят за по-добрата степен на преживяемост и растеж на пробиотиците и други, безвредни за здравето, микроорганизми в тялото.

Фибрите се считат за пребиотик, ако стомашните ензими не могат да ги разрушат и не се абсорбират в тънките черва.

Приемът на Пребиотици намалява честотата и продължителността на диарията, намалява възпалението на червата, представлява защита от развитието на рак на червата, допринася и за по-високата абсорбция на минерали от храната, намалява риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания, повишава чувството за ситост, допринася за поддържане на нормално телесно тегло.

Пребиотиците могат да се приемат с храната или под формата на хранителни добавки: фруктоолигозахариди, галактоолигозахариди, ксилоолигозахариди, полизахариди и нишесте.

Приемът на синбиотици, комбинацията от про- и пребиотици в един препарат, допринася за по-балансирана чревна микробиота, предот­вратява запека и диарията, влияе върху имунната система, допринася за намаляване на канцерогенните вещества в червата, оказва антиалергично действие, предотвратява развитието на остеопороза, намалява нивата на мазнини и захар в кръвта.

За оптималния ефект на пробиотиците е от решаващо значение изборът на правилния пробиотик и приемът на достатъчно количество. Препоръчителната дневна доза е най-малко един милиард пробиотични бактерии.

Ефектът на пробиотиците върху други заболявания на стомашно-чревния тракт също е изследван, включително непоносимост към лактоза, инфекция с Helicobacter pylori, микроскопичен колит, профилактика и лечение на дивертикулит и дори превенция на рак на дебелото черво. Проучванията са били малки и мета-анализите са твърде променливи, за да се направят твърди заключения, но ползи от приема са били описани при всички изброени по-горе състояния.

1.Пробиотици и костно ремоделиране-
През последното десетилетие нараства интересът към микробиома на червата у човек, като важен регулатор на физиологичните функции на много органи, включително костите. Понятието „чревен микробиом“ (ЧМ) обединява всички коменсиални, симбиотични и патогенни микроорганизми, живеещи в червата ни. Известно е, че той съдържа около 100 трилиона микроби, съставляващи приблизително 1 000 вида.

Промените в състава на микробиома могат да повлияят човешкото здраве. Взаимодействието между ЧМ и гостоприемника допринася за узряване на имунната система на последния, като модулира имунния отговор. Знае се, че ЧМ може да взаимодейства с неентерални клетки като имунни, дендритни, хепатоцити и др. Успоредно с натрупване на данните за чревната микрофлора в човешкия организъм, се увеличи и броят на изследванията върху пробиотиците. Установява се, че лечението с живи микроорганизми, приложени в адекватни количества, модулира благоприятно микробиома на червата и така подобрява здравето на гостоприемника. Това е от значение не само при някои стомашно-чревни нарушения, но и за нормалната дейност на различни органи и системи – кости, кожа, нервна система и др.. Според някои автори пробиотиците, чрез стомашно-чревния тракт (СЧТ) имат позитивен ефект върху контрола на здравата кост, но липсват доказателства, че чревният микробиом регулира имунната система и е отговорен за образуването и разрушаването на костно вещество в човешкия организъм.

Някои щамове пробиотици като Lac­tobacillus, Bifidobacterium, Sacha­ro­myces са добре познати, безопасни са и се използват ефективно, други (като Akkermansia spp., Ro­se­buria spp., Propionibacterium spp. и Fae­ca­libac­terium spp.) са по-малко известни и недостатъчно добре проучени. За повишаване ефективността на пробиотичните добавки обикновено се използват пребиотици. Най-често използваните пребиотици са несмилаеми, сложни въглехидрати, като фруктоолигозахариди, галактозахариди и инулин. Като пребиотици са доказани и се използват още олигомери на маноза, глюкоза, лактоза, ксилоза, пектин, нишесте и др. Благоприятните им ефекти върху човешката физиология се дължат на метаболитни промени в чревните микробни общности. Пребиотиците повишават резорбцията на калций в ниските отдели на червата при експериментални животни и хора. Комбинацията от пребиотични влакна и пробиотични щамове се нарича синбиотици и най-често включва смеси от щамове Lactobacillus или Bifidobacteria, смесени с фруктоолигозахариди или инулин.

2.Костно здраве и пробиотици–
Широко известно е, че едно от най-разпространените социално-значими заболявания на нашето време, характеризиращо се с ниска костна маса и влошаване на микроархитектониката на костната тъкан е остеопорозата. Тя повишава риска от фрактури и води до тежки усложнения, особено у хората в старческа възраст. Остеопорозата e първична и вторична, в зависимост от това дали се среща като част от естествения процес на стареене (дефицит на естрогени у жените) или е част от патологията на друго заболяване (или прием на лекарства). И при двете форми загубата на костна тъкан се дължи на дисбаланс в процеса на костното ремоделиране, като отношението образуване/резорбция се измества в посока на резорбция на костно вещество. Голям брой проучвания в последните години предоставят нови доказателства за потенциала на ЧМ да модулира здравето на костите. Разглежда се и възможността пробиотични добавки, чрез повлияване на ЧМ, едновременно да повишават костната плътност при здрави индивиди и да предпазват от първичен (естрогенен дефицит), както и от вторична остеопороза.Формирането на костите е сложен процес, който изисква съгласуване на функциите на различни системи – имунна, ендокринна, нервна^[12]. Костната хомеостаза е резултат от финия баланс между дейността на два вида клетки – остеобласти (изграждат костта) и остеокласти (разрушават костта). Тя се регулира от редица хормони – естрогени, паратирeоиден хормон, витамин D, калцитонин, мелатонин и др.
Ключова роля в костообразуването играе и СЧТ чрез регулиране резорбцията на протеини, калций, фосфор, магнезий, микроелементи, а така също чрез производството на ендокринни фактори – инкретини и серотонин, изпращащи сигнали към костните клетки. Човешкият микробиом е критичен регулатор на чревната хомеостаза през целия живот на индивида. Той съдържа най-голям брой клетки в човешкото тяло и може да варира в зависимост от различни фактори, между които възраст, пол, генетичен произход, имунен статус, географска ширина, диета.

Увеличават се доказателствата, че именно чревната хомеостаза играе основна роля в развитието на здрави кости по време на детството и юношеството, а това предпоставя наличието на здрав скелет и в зряла възраст. Установява се, че фактори, които влияят на чревната физиология, в това число и пробиотиците, могат да повлияят здравето на костите.

Едни от най-добре проучените пробиотични щамове, подобряващи здра­­вето, са млечно-киселите бактерии – лактобацили (L. acidophilus, L. rhamnosus, L. casei, L. salivarius, L. plan­tarum, L. fermentum, L. reuteri, L. ga­s­seri, L. brevis). Получени от фер­мен­ти­рали млечни продукти, те се използват от векове. Разпространени са широко в природата и се срещат обикновено в среда, богата на въглехидрати.

Други видове пробиотици, преобладаващи в СЧТ на кърмачетата, са бифидобактериите – B. adolescentis, B. angulatum, B. breve, B. dentium, B. longum. Известни са с това, че индуцират продукцията на имуноглобулини, подобряват хранителните свойства на приетите вещества, стимулират синтеза на фолиева киселина и др.

Ентерококите, от които 37 вида са валидирани за използване като пробиотици, се срещат в СЧТ на животни и хора, а също върху растения, в почвата, в повърхностни и океански води. Сред тях преобладава E. feacalis. Използват се за лечение на синдрома на дразнимите черва, при диария, считат се за алтернатива на антибиотиците.

Сравнително популярни пробиотици са Streptococcus termophilus, Lacto­coccus lactis, Sporolactobacillus inu­linus, Escherichia coli, дрожди – Sa­c­cha­romyces cerevisiae, Saccha­ro­myces boulardii и др. Много от известните пробиотици се добавят към млечните продукти и чрез тях реализират благоприятните си ефекти у човек.

Механизъм на действие на пробиотиците върху костите
Повлиявайки функциите на червата, пробиотиците могат да регулират взаимодействието по физиологичната ос черва-кости. В същото време изследванията показват, че съществува ясна корелация между дисрегулацията на чревния микробиом и понижената костна плътност.

Дисбиозата в червата може да доведе до възпаление и до нарушен транспорт на хранителни вещества и калций от червата в кръвообращението. Въпреки че е първично заболяване на червата, тя може да има системни ефекти поради повишена пропускливост на чревната лигавица. Това обикновено предизвиква навлизане в системното кръвообращение на бактериални продукти, напр. липополизахариди и поява на тъканно възпаление – както локално, така и на отдалечени места, включително в костите.

Резултатите от експериментални и клинични проучвания показват, че най-често ЧМ повлиява костната хомеостаза чрез някой от следните механизми, или комбинация от тях:

• Имуномедииран (модулация на имунния отговор).
• Ендокринно-медииран.
• Повлияване на чревната пропус­кливост.
• Промени в чревната флора.

Голяма част от съвременните изследвания сочат, че именно чрез тези механизми пробиотиците, модулирайки състава и активността на ЧМ, осъществяват ефектите си върху костите.

Имуномедииран
Установено е, че у възрастни хора пробиотиците значително намаляват стойностите на костно-резорб­ционните маркери, сигнификантно намаляват серумните нива на паратхормона и на проинфламаторния цитокин.

Подобни данни са получени и в експериментални условия. Установено е, че приложението на Lactobacillus в модел на остеопороза на плъхове намалява нивата на TNF-α и IL-1, повишава се образуването на остеопротегерин и се инхибира образуването на остеокласти. Друг пробиотик, Bacillus clansii, използван в постменопаузален модел на остеопоротични мишки, понижава нивата на провъзпалителните цитокини IL-6, IL-17, IFN-γ и TNF-α, и същевременно повишава тези на противовъзпалителния цитокин IL-10.
https://deusspharm.bg/product/%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%be%d1%82%d0%b8%d0%ba-critical-care-probiotic-55-%d0%bc%d0%bb%d1%80%d0%b4-%d0%b0%d0%ba%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%be%d1%82/

Манипулирането на чревната микрофлора чрез пре- и пробиотици намалява продукцията на възпалителни цитокини, а това води до промени в костната плътност. Стабилизират се плътните връзки (tight junction) между клетките на чревния епителен слой, повишава се тяхната здравина и същевременно намалява активацията на чревните имунни клетки. Много нови изследвания разкриват тясната връзка между чревната микрофлора и регулаторните Т-клетки (Тregs), и Т-клетките помощници (Th). Трансформиращият растежен фактор бета (TGF-β) e ключов регулатор на развитието на Тregs и се намира в голямо количество в дебелото черво. Микробните популации влияят на развитието и на В-клетките, а така също на костната резорбция чрез остеопротегерин, продуциран от В-клетките. Поради тясното взаимодействие между имунните и костните клетки, ЧМ има централна роля в поддържане здравето на костите и влияе върху костния обмен и плътност.Посочените данни потвърждават участието на имунната система в осъществяване ефектите на пробиотиците върху костообразуването.

Ендокринно-медииран
-От особено значение за поддържане на костната хомеостаза са половите хормони. Липсата им може да доведе до намаляване на микробната флора в червата, като по този начин се повишава костната загуба и се повлиява костообразуването. Освен това, липсата на полови хормони повишава активността на остеокластите и остеобластите, като в по-голяма степен са засегнати остеокластите, поради което костната загуба е значителна. Намаляването на естрогените у жени в постменопауза повишава образуването на възпалителни цитокини и образуването на остеокласти^[. Анализът на костната микроструктура у такива жени показва, че свързаната с възрастта кортикална загуба на кост намалява при потребителите на ферментирали млечни продукти. Този ефект не се наблюдава при консумиращите мляко или зряло сирене, независимо от приема на калций или протеини. Ферментиралите млечни продукти, включително йогурт, осигуряват калций, фосфор и протеини заедно с пребиотици и пробиотици, като всички те са потенциално полезни за костите. Изброените фактори в съвкупност изглежда могат да променят състава и метаболизма на микробиома в червата. Това от своя страна е от значение за поддържане на костната хомеостаза в организма.

Различни експериментални изследвания също потвърждават ролята на оралните пробиотици при загуба на костна тъкан, предизвикана от естрогенов дефицит. Лечение с L. reuteri може да предотврати загубата на кост, причинена от овариектомия при мишки. В условия на дефицит на естрогени важен механизъм е потискането на остеокластогенезата. L. reuteri понижава повишените нива на CD4+ T-лимфоцити в костния мозък, които са отговорни за свръхстимулацията на остеокластите.

Повлияване на чревната пропускливост
Известно е, че ЧМ освен бактерии, съдържа още про- и противовъзпалителни продукти, които модулират имунния отговор и имат роля в поддържане на бариерната функция на червата. Повлиявайки състава и активността на чревната микрофлора, пробиотиците въздействат върху функциите на чревната бариера. Този механизъм е в тясна връзка с имунната система, медиирането на сигнали от червата до костите и процесите на възпаление. Описаните пътища не се изключват, а по-скоро действат синергично. Li J et al. установяват, че дефицитът на полови стероиди повишава чревната пропускливост и нивата на остеокластогенните цитокини TNF, RANK и IL-17 в миши модел. Добавянето на пробиотика LGG предотвратява костната загуба чрез инхибиция на повишения чревен пермеабилитет. В същото време поглъщането на непробиотичен или мутирал LGG предотвратява това защитно действие.

В резултат на дефицит на половите стероидни хормони, провъзпалителната цитокинова среда води до повишена резорбция на костно вещество. Пробиотиците, чрез uрегулация на протеини от плътните връзки, повишават здравината на чревния епител и намаляват антигенното представяне и активацията на чревните имунни клетки. По този начин, пробиотиците биха могли да понижат риска от костна загуба при жени в постменопауза.

Промени в чревната флора
Промените в чревната микрофлора и нейните метаболити повлияват здравето на костите по директен и индиректен път. От значение са начинът на хранене, възрастта, пола, приемът на пробиотици, антибиотици и др. Диетата и пробиотиците могат да променят състава на чревната флора. Тя от своя страна влияе върху продукцията на серотонин. За периферния серотонин (образува се главно в червата) се знае, че е хормон, инхибиращ пролиферацията на остеобластите чрез серотонинови рецептори 1β (5-HT1BR) и цАМФ елемент-свързващ протеин. По този начин се редуцира костната плътност и костното образуване. Приложението на пробиотици може да подобри състава на чревната микрофлора, да понижи съдържанието на серотонин и така да облекчи оплакванията при заболявания на костите.

Интересно проучване върху костната плътност е проведено на 24 мъже на възраст 64-67 год., приемали кефирно ферментирало мляко в продължение на 6 месеца. След този период се установява повишаване на костната плътност на бедрената кост, измерена с DEXA с 5%.

Като недостатък на изследването се посочва малкият брой участници, а също недобре отграничената роля на калция и ефекта на пробиотиците.

В терапиите за нормализиране на ЧМ при пациенти с остеопороза или за нейната превенция могат да бъдат включени и пребиотични диети с високо съдържание на фибри. Това стимулира растежа на нормални чревни бактерии и производството на късоверижни мастни киселини.

Критерии, на които трябва да отговарят пробиотиците

Данните от различни проучвания, експериментални и клинични, и резултатите от приложение на различни пробиотични добавки в практиката доказват, че е необходимо пробиотиците да отговарят на определени критерии. Най-често те се добавят към млечни продукти, които човек използва и изискванията към тях са следните:

1. Бактерията да е докладвана в литературата.
2. Да съществува конкретно доказателство за благоприятен ефект върху човешкото здраве.
3. Бактерията да е способна да колонизира СЧТ и да има регулаторна роля за микробния баланс в тази област.
4. Да бъде устойчива на ниско рН и жлъчни соли, за да остане жизнеспособна.
5. Да притежава естествен антибиотичен ефект, с цел предотвратяване растежа на патогенни микроорганизми.
6. Да бъде безопасна за консумация и да няма антибиотична резистентност.
7. Да е подходяща за комерсиализация.
   https://deusspharm.bg/product/primadophilus-reuteri-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%bc%d0%b0%d0%b4%d0%be%d1%84%d0%b8%d0%bb%d1%83%d1%81-%d1%80%d0%b5%d1%83%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8-5-%d0%bc%d0%bb%d1%80%d0%b4-%d0%b0%d0%ba%d1%82%d0%b8%d0%b2/

Безопасност на пробиотиците

Обикновено пробиотичните култури се считат за безопасни. Проучвания при деца с болест на Крон, както и при възрастни пациенти между 66-80 год. не са показали сериозни нежелани ефекти в отговор на пробиотично лечение. Все пак техните изследователи предупреждават за ситуации, при които те трябва да се използват предпазливо. Повишено внимание в това отношение изискват пациенти с компрометирана имунна система, значима дисфункция на чревната бариера, с тежки заболявания. Не е изключено в тези случаи да се стигне до сепсис, фунгимия и чревна исхемия. При тези условия, приложението на чревни бактерии (пробиотици) може да доведе до възпаление и кръстосани реакции в кръвта, а същевременно имунните клетки да се окажат неспособни да отстранят бактериите. Понякога пробиотичното лечение води до възникване на леки симптоми като гадене и метеоризъм, като израз на адаптацията към него.

Заключение

В последните години с бързи темпове се увеличава броят на изследванията, търсещи връзка между костната физиология, гастроентерологията, имунологията и микробиологията. Възникна дори нов термин – „остеомикробиология“. Във фокуса на учените е ЧМ и способността му да повлиява практически всички системи в човешкия организъм, в това число и костите. Проучванията показват, че този своеобразен резервоар на микроорганизми може да има значими ефекти върху костното ремоделиране. Необходимо е още по-задълбочено да се изследва взаимодействието по оста черва–мозък–кости. Не са достатъчно добре изяснени сигналните пътища, които свързват ЧМ с костите. Все още липсва последователност в резултатите на много от проучванията. Една от причините за това е разликата в състава на чревната микрофлора при различните индивиди и повлияването  от различни фактори.

Едновременно с това ЧМ се явява терапевтична мишена за приложение на пробиотични добавки, които могат да подобрят здравето на човека.

От бъдещите изследвания се очаква да хвърлят повече светлина върху механизмите, по които пробиотиците могат да регулират активността и взаимодействието между остеобласти и остеокласти. Необходими са допълнителни проучвания, които да покажат в дългосрочен план дали промяната в състава на микробиома е в състояние да понижи риска от фрактури. Това от своя страна ще открие нови терапевтични възможности за профилактика и лечение на остеопорозата.

Клинично приложение
Клиничното приложение на пробиотиците може да бъде ефективно и безопасно при редица заболявания на ГИТ:

Инфекциозна и асоциирана с антибиотици диария
Понастоящем съществуват категорични доказателства за терапевтичен ефект на пробиотиците в профилактиката и лечението на инфекциозната диария при деца и възрастни, антибиотик-асоциираната диария, както и при рецидивиращи инфекции с Clostridium difficile.

Helicobacter pylori (Нр)
Hp е най-честата хронична бактериална инфекция при хората и е причина за развитие на хроничен гастрит, пептична язва, аденокарцином и лимфом на стомаха, както и на много заболявания извън СЧТ. Чрез подобряване на имунната регулация, пробиотиците могат да антагонизират инфестацията с НР, да потискат неговия растеж и развитието на гастрита. Директната роля на пробиотиците в ерадикацията на Нр не е доказана, но те могат да повишат ефикасността на ерадикиращата терапия чрез профилактика на антибиотик-асоциираните странични реакции.

Възпалителни заболявания на червата (ВЗЧ) ‑ болест на Крон и улцерозен колит

Патогенезата на ВЗЧ не е напълно изяснена, но ролята на интестиналната флора е безспорна. Дали промяната в интестиналната микрофлора при пациентите с ВЗЧ е причина или последствие на интестиналното възпаление остава не напълно изяснено, но възможната модулация на чревната микроекология, а също и на имунната система, е причина за проучване ефекта на пробиотиците при ВЗЧ. Лечението с пробиотици може да повлияе благоприятно тежестта на клиничните симптоми при ВЗЧ чрез взаимодействието им с чревния епител. Предполагаемите механизми на въздействие включват промени в продукцията на късоверижните мастни киселини, редуциране секрецията на проинфламаторните цитокини, подобрено съотношение в Т1/Т2 имунния отговор и елиминиране на патогените, подобряване на интестиналната бариерна функция, стабилизиране на имунологичната бариера в чревната лигавица чрез потискане локалната продукция на цитокини.

Паучитът е хронично възпаление на илеалния резервоар след проктоколектомия и илео-ректалната анастомоза при пациенти с улцерозен колит и фамилна аденоматозна полипоза. Пробиотичната терапия е надеждно средство в лечението на това усложнение, тъй като включването ѝ непосредствено след оперативната интервенция води до постигане на ремисия в 90% от случаите след 12 месеца.

Синдром на раздразненото черво (СРЧ)

СРЧ включва широк спектър от симптоми като коремна болка, нарушен ритъм на дефекация и коремен дискомфорт при липса на структурни нарушения в червото. Чревните бактерии може да причинят нарушения във висцералната чувствителност и мотилитета, които са подлежащи механизми на основните клинични симптоми при СРЧ – коремна болка, нарушения в дефекацията и коремен дискомфорт. Пробиотиците може да променят състава и метаболитната активност на интестиналната флора и по този начин да се повлияе ферментацията и да се редуцира продукцията на газове от дебелочревните бактерии. Така пробиотиците могат да бъдат полезни в подобряване на клиничните симптоми при пациентите със СРЧ.
https://deusspharm.bg/product/probiotic-pro-bb536-10-%d0%bc%d0%bb%d1%80%d0%b4-%d0%b0%d0%ba%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%be%d1%82%d0%b8%d1%86%d0%b8-60-v-%d0%ba%d0%b0%d0%bf%d1%81%d1%83%d0%bb/

Лактозна непоносимост (ЛН)

Тя е най-честото нарушение на смилането и абсорбцията на въглехидратите с честота 7-20% сред бялата раса, 50-80% след афро-азиатците и в 90-100% сред азиатците. При възрастни и при деца е добре документирано, че чрез пробиотиците се произвежда бактериална лактаза, която хидролизира лактозата в диетичните продукти до глюкоза и галактоза. Затова приемът на пробиотици може да повиши лактазната активност в чревния лумен, с което се подобрява смилането и се редуцират клиничните симптоми на непоносимост на лактозата.

Оперативни интервенции на СЧТ

Постоперативните инфекции, поради бактериална транслокация (БТ) от чревния лумен, са основен фактор, повлияващ заболеваемостта и смъртността сред пациентите, претърпели различни коремни операции. Приложението на пробиотици преди и след операцията може да подобри интегритета на мукозната бариера и баланса на чревната флора и да намали честотата на инфекциозните усложнения при тези пациенти, продължителността на антибиотичното лечение и на хоспитализацията, но не и смъртността.
https://deusspharm.bg/product/primadophilus-reuteri-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%bc%d0%b0%d0%b4%d0%be%d1%84%d0%b8%d0%bb%d1%83%d1%81-%d1%80%d0%b5%d1%83%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8-3-%d0%bc%d0%bb%d1%80%d0%b4-%d0%b0%d0%ba%d1%82%d0%b8%d0%b2/

Други чревни заболявания

Пробиотиците са полезни в профилактиката и/или редуциране честотата и тежестта на ентероколита, свързан с адювантната лъчетерапия след оперативното лечение на злокачествени заболявания на урогениталния тракт. Те може да се прилагат и за профилактика на рецидивите на клинично проявената неусложнена дивертикуларна болест на дебелото черво, особено при пациенти с констипация.

Профилактика на колоректалния рак

Приложението на пробиотици или пребиотици може да има някои антимутагенни ефекти. Връзката между богатата на мазнини и бедната на фибри диета и развитието на колоректален рак може да се обясни частично с нарушения във фекални бактериални ензими. Механизмите, чрез които млечнокиселите бактерии инхибират развитието на КРК са проучени при експериментални условия и вероятно включват нарушения в метаболитната активност на интестиналната микрофлора, на физикохимичните условия в дебелото черво, свързване и деградация на потенциални карциногени, продукция на антитуморни и антимутагенни съставки, повишаване на имунния отговор. На този етап обаче, липсват доказателства в подкрепа на ролята им в профилактиката на КРК при хора.

Панкреатит

Панкреасната некроза и свързаната с нея панкреасна инфекция са причина за лошата прогноза при пациентите с тежък остър панкреатит. Колонизацията на долния ГИТ с грам-отрицателни организми често предшества контаминацията на възпаления панкреас. Бактериалната транслокация от чревния лумен е сред основните причини за инфекциозните усложнения в късната фаза на тежкия остър панкреатит, което води до тежък сепсис и мултиорганна недостатъчност. В основата на бактериалната транслокация са интестиналният бактериален свръхрастеж и/или нарушеният мотилитет на мукозната бариерна функция или свръхпродукцията на про-инфламаторни цитокини и може да бъде предотвратена чрез приложение на пробиотици. При пациенти с остър панкреатит, получили L. plantarum 299v показват намалена честота на панкреасната инфекция/абсцедиране и по-кратък болничен престой. Тези данни са подкрепени от проучване на пробиотичния ефект (L. plantarum 299v и S. boulardii) при животински модели на остър панкреатит, при които се установява редуциране на бактериалната транслокация.

Хронични чернодробни заболявания (ХЧЗ)

Около 70% от постъпващата в черния дроб кръв се доставя чрез порталната вена от тънкото черво. Фразата „ос черво-черен дроб” е въведена поради предположението, че чревната микрофлора може да повлияе черния дроб и да бъде ко-фактор в хроничните чернодробни увреждания. При нарушения в микрофлората и интестиналната бариерна функция, чрез бактериална транслокация черният дроб е изложен на неблагоприятното въздействие на освободени в чревния лумен токсични фактори. По този начин чревната дисбиоза може да бъде ко-фактор във възникването и прогресирането на ХЧЗ. Пробиотиците може да съдействат за модифициране на интестиналната бариера и предотвратяване на БТ от чревния лумен, която е в основата на бактериалните усложнения при пациентите с ХЧЗ, особено случаите с алкохолна етиология. Чрез редуциране нивата на амоняка в лумена, пробиотиците подобряват чернодробната енцефалопатия.

Не-алкохолен стеатохепатит (НАСХ)

НАСХ включва широк спектър от нарушения: стеатоза (мастен черен дроб), която е клинично асимптомна, но може да предразполага към увреждане от други нокси, като липополизахариди (ЛПЗ) и хепатотоксини от чревния лумет и да прогресира в цироза. НАСХ е междинна форма между стеатоза и цироза с наличие на лобуларно възпаление. Хистопатологичните промени в черния дроб при НАСХ са много сходни с тези при алкохолната чернодробна болест, което предполага сходни патофизиологични механизми. Създадена е хипотезата за „мулти-хит” ‑ първоначални нарушения, като затлъстяване и субклинична инсулинова резистентност може да улеснят развитието на стеатоза. С директния си ефект върху лекостепенното възпаление, инсулиновата резистентност и липидното отлагане в черния дроб, пробиотиците са обещаваща терапевтична стратегия и при пациенти с болестно затлъстяване и неалкохолен стеатохепатит.
https://deusspharm.bg/product/%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%be%d1%82%d0%b8%d0%ba-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b1%d0%b8%d0%be%d1%82%d0%b8%d1%86%d0%b8-%d0%b2%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%ba%d0%be-%d0%b4%d0%be%d0%b7%d0%b8%d1%80/

Пробиотиците се прилагат при хора повече от 100 години и поносимостта като цяло е много добра. Те са обещаваща терапевтична стратегия при редица заболявания, но все още много нерешени въпроси очакват своя отговор в бъдещи контролирани проучвания, а именно най-оптималната доза, продължителността на лечението, както и безопасното им приложение при тежко болни, включително и имунокомпрометирани пациенти.

manager

All Author Posts