Гастроентерологията претърпя огромно развитие в терапевтично и технологично отношение през последните 20 години и е с тенденция за развитие по отношение на заболявания, които дори и към момента са голяма диагностична и терапевтична загадка.
Може би едно от най-големите постижения в областта на гастроентерологията за XXI век е лечението на хепатит С. Това потенциално фатално заболяване и причинява смъртта на около 12 000 души ежегодно. Досега около 30% от тях не можеха да бъдат излекувани, а тези които успяваха – преминаваха през тежко и дълго антивирусно лечение, продължаващо близо година, страдайки от редицата нежелани лекарствени ефекти. Новите директно действащи антивирусни медикаменти работят чрез блокиране на действието на протеини или ензими, от които хепатит С се нуждае, за да се репликира и да инфектира чернодробните клетки. Актуалните към момента включват: Sofosbuvir, Velpatasvir, Voxilaprevir, Glecaprevir, Pibrentasvir, Grazoprevir и Elbasvir.
Едни от най-интересните и все още доста непроучени заболявания са болестта на Крон и улцерозният колит, т.нар. IBDs. Те станаха изключително популярни от началото на века, като в България болните са около 10 000.
http://Пробиотик + пребиотици 50+ високо дозирани – Fortify Age 50+ Probiotic Extra Strength, 50 млрд. активни пробиотици, 30 капсули
Това са заболявания с неизвестна етиология, за която има редица теории. Все още не е създаден златен стандарт за диагностиката и лечението им, а терапията не е етиологично насочена. Най-новото е въвеждането на биологичните средства (анти-TNF-α: infliximab, adalimumab, certolizumab pegol; антиинтегрините: vedolizumab; антиинтерлевкините: ustekinumab), което значително обогатява терапевтичната палитра, до момента разполагаща с: кортикостероиди (Prednisolone, Budesonide), антибиотици, имуносупресори (Azathioprine, Mercaptopurin, Methotrexate, Tacrolimus, Mycophenolate), антицитокини, 5-ASA (mesalazine, mesalamine, Sulfasalazine), стволови клетки при фистули (апликация на мезенхимни стволови клетки – MSCs). Употребата им е свързана с постигане на ремисия и задържането й. Това води до овладяване на болестта и осигуряване на пациента активен живот без инвалидизация.
В последните години популярността на пробиотиците и пребиотиците се увеличава значително. Пионерите в сферата са ферментиралите млека и храни, които са първият израз на откритието за добрата роля на бактериите. Днес този тип медикаменти са част от превенцията и терапията на редица гастроинтестинални заболявания.
С развитието в технологично отношение и широкото разпространение на ендоскопските техники в гастроентерологията става възможна не само по-добрата диагностика на заболяванията на ГИТ, но и палиативната грижа за онкоболните с екстра- и интрахепатална жлъчна обструкция, неподлежащи на хирургично лечение. Такива техники включват: ендокопски жлъчен дренаж (първата ендоскопска холангиопанкреатография е направена още през 1979 г., а днес вече е златен стандарт при иноперабилни пациенти), интрадуктална радиочестотна аблация (RFA), фотодинамична терапия при холангиокарцином (PDT). При тези техники голяма е ролята и на специалистите по образна диагностика.
Всички те биха били много по-трудно осъществими без употребата на ултразвук, CT (с контраст), MRI (MRCP – магнитно-резонансна холангиопанкреатография). Всичко това предполага колаборация между различни типове специалисти и работа в интердисциплинарен екип.
Развитието на гастроентерологията бележи огромен напредък през последните 20 години, което я прави една от най-интересните и желани специалности, предлагаща огромно разнообразие в диагностичен и терапевтичен аспект. А това е едва началото на новия век.