Може би едно от най-големите постижения в област­та на гастроентерологията за XXI век е лечението на хепатит С. Това потенциално фатално заболяване и причинява смъртта на около 12 000 души ежегодно. Досега около 30% от тях не можеха да бъдат излекувани, а тези които успяваха – преминаваха през тежко и дълго антивирусно лечение, продължаващо близо година, страдайки от редицата нежелани лекарствени ефекти. Новите директно действащи антивирусни медикаменти работят чрез блокиране на действието на протеини или ензими, от които хепатит С се нуждае, за да се репликира и да инфектира чернодробните клетки. Актуалните към момента включват: Sofosbuvir, Velpatasvir, Voxilaprevir, Glecaprevir, Pibrentasvir, Grazoprevir и Elbasvir.

Едни от най-интересните и все още доста непроучени заболявания са болестта на Крон и улцерозният колит, т.нар. IBDs. Те станаха изключително популярни от началото на века, като в България болните са около 10 000.
http://Пробиотик + пребиотици 50+ високо дозирани – Fortify Age 50+ Probiotic Extra Strength, 50 млрд. активни пробиотици, 30 капсули

Това са заболявания с неизвестна етиология, за която има редица теории. Все още не е създаден златен стандарт за диагностиката и лечението им, а терапията не е етиологично насочена. Най-новото е въвеждането на биологичните средства (анти-TNF-α: infliximab, adalimumab, certolizumab pegol; антиинтегрините: vedolizumab; антиинтерлевкините: ustekinumab), което значително обогатява терапевтичната палитра, до момента разполагаща с: кортикостероиди (Prednisolone, Budesonide), антибиотици, имуносупресори (Azathioprine, Mercaptopurin, Methotrexate, Tacrolimus, Mycophenolate), антицитокини, 5-ASA (mesalazine, mesalamine, Sulfasalazine), стволови клетки при фистули (апликация на мезенхимни стволови клетки – MSCs). Употребата им е свързана с постигане на ремисия и задържането й. Това води до овладяване на болестта и осигуряване на пациента активен живот без инвалидизация.

В последните години популярността на пробиотиците и пребиотиците се увеличава значително. Пионерите в сферата са ферментиралите млека и храни, които са първият израз на откритието за добрата роля на бактериите. Днес този тип медикаменти са част от превенцията и терапията на редица гастроинтестинални заболявания.

С развитието в технологично отношение и широкото разпространение на ендоскопските техники в гастроентерологията става възможна не само по-добрата диагностика на заболяванията на ГИТ, но и палиативната грижа за онкоболните с екстра- и интрахепатална жлъчна обструкция, неподлежащи на хирургично лечение. Такива техники включват: ендокопски жлъчен дренаж (първата ендоскопска холангиопанкреатография е направена още през 1979 г., а днес вече е златен стандарт при иноперабилни пациенти), интрадуктална радиочестотна аблация (RFA), фотодинамична терапия при холангиокарцином (PDT). При тези техники голяма е ролята и на специалистите по образна диагностика.

Всички те биха били много по-трудно осъществими без употребата на ултразвук, CT (с контраст), MRI (MRCP – магнитно-резонансна холангиопанкреатография). Всичко това предполага колаборация между различни типове специалисти и работа в интердисциплинарен екип.

Развитието на гастроентерологията бележи огромен напредък през последните 20 години, което я прави една от най-интересните и желани специалности, предлагаща огромно разнообразие в диагностичен и терапевтичен аспект. А това е едва началото на новия век.

Материалът Развитието на гастроентерологията е публикуван за пръв път на Deusspharm.

Клинична картина–
Общите клинични прояви на инфекциите на горните дихателни пътища се изразяват в:
 
– Повишената телесна температура е почти постоянен симптом, често предхождащ локалните прояви. Повишаването й у децата на възраст между 6 и 48 месеца може да предизвиква фебрилитет, който да се съпровожда с повишен вътречерепен натиск и менинго-радикулярно дразнене (менингизъм).
 
– Безапетитието съпътства фебрилния период на заболяването, но често продължава и по време на реконвалесценцията.
 
-Повръщането е често още в началото на заболяването и може да бъде проява на менингизъм, израз на токсично и инфекциозно дразнене на окончанията на п. vagus във фаринкса, засилва се при хранене.
 
– Диарията е честа проява на инфекциите на горните дихателни пътища, особено когато са причинявани от вируси.
 
– Коремната болка може да бъде основно оплакване у децата от ранна детска възраст. Често е резултат на мезентериален лимфаденит, причинен от аденовируси.
 
– Неспокойствието и нарушението на съня се дължат на затрудненото дишане, поради блокада на носните ходове и/или хипертрофия на тонзилите, както и при обструкция на ларинкса.
Малките деца, дори и тези от предучилищна възраст, рядко се оплакват от болки в гърлото.

ЛЕЧЕНИЕ И ПРОФИЛАКТИКА–
С оглед на предимно бактериалната етиология се прилагат антибиотици. Най- често се изолират Strept. B- haemoliticus – гр. А и Str. Pneumoniae, антибиотик „по избор” САМО НА ЛЕКАР е Penicillin. Добър ефект имат Augmentin, цефалоспорините от І-ва или ІІ-ра генерация (Zinnat, Ceclor)-Панцеф. Механичното отстраняване на налепите е безполезно и дори вредно. Облекчение се постига от гаргара с отвара от лайка и пиене на топли течности. При повишена температура се използват обичайните антипиретици. Диетата е течна, плодова. Лечението се провежда обикновено в домашна обстановка.

Прогнозата при острия тонзилит понастоящем е добра, тъй като разполагаме с ефикасни етиологични средства за ликвидиране на бактериалната инфекция. Прогнозата се усложнява при локални усложнения – перитонзиларен абсцес и при системни усложнения с инфекциозно-имунна генеза.
При чести рецедиви на острия тонзилит настъпват трайни поражения в тонзилите и лимфоидната тъкан се заменя с фиброзна. Образуват се сраствания между тонзилите и небните дъги. Нарушава се кръвоснабдяването на тонзилите. Създават се условия за хронифициране на възпалителния процес. При това тонзилите могат да хипертрофират, да останат със същите размери или да атрофират. Хроничният тонзилит представлява огнище, което алергизира организма с антигени от стрептококов произход.

Имунопрофилактика
Имунопрофилактиката при респираторните инфекции включва:
 
1. Храна, богата на фитонциди, цинк, антиоксиданти, витамин С, селен.
2. При кърмачетата – майчината кърма.
3. Допълнителен внос на витамини от групата А, С, В, Д, микроелементи, желязо.
4. Фитопрепарати, съдържащи ехинация, прополис, кръвен здравец, саменто, бета глюкан.
5. Синтетични имуномодулатори – Изопринозин, комбинирани имуномодулатори, съдържащи гени от най- честите респираторни инфекции, прилагани и като имуномодулатори.
6. Антивирусни препарати, приложени профилактични или в лечебна доза – Изопринозин, ремантадин, тамифлу, реленца и др.
 
Pelargonium sidoides има следните полезни за човешкото здраве свойства:
Изсушен течен екстракт от корени на пеларгониум (Pelargonii sidoidi radix)
http://Имунна и дихателна системи – Африкански пеларгониум, тинктура, 50 ml

Облекчава остри и хронични инфекциозни и възпалителни заболявания на горните дихателни пътища, ухото, гърлото, носа (бронхит, синузит, тонзилит, назофарингит, възпаление на средното ухо).Мобилизира имунната система за борба с неблагоприятните микроорганизми;Допринася за правилното функциониране на дихателната система, особено на белите дробове, бронхите и параназалните синуси;Прочиства дихателните пътища, помага за намаляване на хремата и стимулира отхрачването на белодробния секрет;(Pelargonium sidoides) се е използвал в продължение на векове за лечение на тонзилофарингити от общ характер, възпалено гърло, бронхити и синузити. Съществуват налични над 30 клинични проучвания с участието на над 10 500 пациенти с остри респираторни заболявания, доказващи ефекта му.

Кои са основните съставки на растението и какъв е механизмът им на действие

Основните активни вещества на африканското мушкато са кумарините, флавоноидите и фенолните киселини.

Кумарините са група от биологично активни съединения, базирани в корените на растението – хидроксилирани кумарини и/или метоксикумарини, О-гликозиди на умкалин и малко количество от неговите производни. В концентрация 0,2–1 mg/ml кумарините проявяват антимикробна активност срещу грам-положителни (Staphylococcus aureus, Streptococcus pneumoniae, β-хемолитичен стрептокок) и грам-отрицателни (Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae, Proteus mirabilis, Pseudomonas aeruginosa, Haemophilus influen) микроорганизми. В допълнение, те имат имуномодулиращи свойства, които се реализират чрез активиране на фагоцитната активност на макрофагите, експресията на CD11b адхезионни молекули на повърхността на неутрофилните гранулоцити, синтеза на интерлевкини и интерферони.

Флавоноидите в Pelargonium sidoides са представени главно от флаванолите катехин, афцелехин, галокатехин, кверцетин и кемпферол. Флавоноидите се характеризират с антиалергично, противовъзпалително, антивирусно и антиоксидантно действие. Противовъзпалителният ефект се дължи на способността им да инхибират образуването на възпалителни медиатори – простагландини и левкотриени. Флавоноидите участват в активирането на редица видове клетки, включително базофилни, неутрофилни, еозинофилни гранулоцити, Т- и В-лимфоцити, макрофаги и др. Кверцетинът, кемпепролът и други флавоноиди имат антимикробна активност, включително срещу резистентни на антибиотици микроорганизми.

Фенолните киселини, които в екстракта от Pelargonium sidoides, са представени от галовата киселина и нейния метилов естер. Имат антиоксидантно, антимикробно и изразено имуномодулиращо действие. Фенолните компоненти проявяват антивирусна активност, като предотвратяват свързването на вируса с рецепторите на клетката гостоприемник и инхибират ензима невраминидаза. Екстрактът от Африкански пеларгониум е способен да упражнява антивирусни ефекти върху вируса на херпес симплекс и е подходящ за локална терапевтична употреба като антивирусно лекарство както за лабиални, така и за генитални херпесни инфекции.http://Дихателна и имунна системи – Африкански пеларгониум (корен), 25 g

Екстрактът от билката има силни антибактериални свойства.
Установено е, че екстрактът от билката успява да спре разпространението на бактериите в дихателната система и да предотврати инфекция. В допълнение, Африканският здравец има свойството да помага в борбата с Helicobacter pylori, стомашна бактерия, за която е известно, че причинява стомашни язви.

Днес коренът от Африкански здравец се използва като естествена алтернатива на антибиотиците, както и за лечение на симптоми на инфекции на горните дихателни пътища – настинки, кашлица и болки в гърлото.Смята се, че предотвратява развитието на бронхит и може да бъде ефективно лечение за разнообразни бактериални и вирусни инфекции. Използва се и при нарушения в стомашно-чревния тракт. Действа обезболяващо и може да облекчи симптомите на възпалено гърло. Африканският здравец е ефективен за лечение, както на остри, така и на хронични състояния.Въз основа на анализ от 2020 г., се стига до заключението, че има пряка връзка между приема на екстракт от корен на Африкански здравец и намалената нужда от прием на антибиотици, в по-напреднал етап от заболяването.

Интересен факт е, че през 1897 г. англичанин на име Чарлз Стивънс заминава за Южна Африка с надеждата да се излекува от туберкулоза. Там той се съветва с племенен лечител, който му дава лек, направен от местно растение. Напълно възстановен, Чарлз Стивънс се връща и представя пред Английската лекарска колегия Африканския здравец, като ефективно средство за лечение на туберколозата. Това лечение се използва активно, до навлизането на антибиотиците през средата на 20 ти век.

Материалът Инфекциите на дихателните пътища (ИДП) е публикуван за пръв път на Deusspharm.

Дрождите представляват червена плесен, продуцирана върху ориз, която се използва в много хранителни добавки с претенцията за поддържане на нормалното ниво на холестерола.
В Китай тези дрожди се използват за боядисване на хранителни продукти, сладкиши, а също при производството на няколко вида китайски вино.
Френската Агенция по безопасността на храните и околната среда (ANSES) обаче предупруждавна, че вече са постъпили 25 съобщения за нежелани реакции, предимно свързани с увреждане на черния дроб и мускулите, които биха могли да бъдат свързани с употребата на хранителните добавки с дрожди.

Според експерти тези дрожди съдържат съставката монаколин (monacolin), която също има опасност да постави под риск здравето на потребителите.
Дрождите съдържат мonacolin K, който има фармакологични характеристики на статин, което означава, че има способността да инхибира ензима (HMG-CoA редуктаза), участващ в синтеза на 2 холестерол.

Затова мonacolin K се предлага на пазара като лекарство в рамките на международното непатентно наименование “ловастатин” в СъединенитеАмерикански Щати, Канада, Германия но не и във Франция.
Добавките не трябва да се използват от пациенти, приемащи лекарства, получени на основата на „статин”, както и хора, които са приемали по-рано подобни медикаменти със „статин”, защото са възможни нежелани реакции. Възрастни над 70 години и страдащи от определени заболявания, които консумират в големи количества грейпфрут, също трябва да избягват приема на добавките, включващи тези дрожди. Информацията, обаче показва, че потребителите от своя страна използват тези хранителни добавки с или без консултация с лекар като заместител или като алтернатива на лечение за понижаване на холестерола.

Нежеланите реакции, получени сред френските пациенти
В 12 от случаите след употребата на тези дрожди хората са имали мускулни болки (миалгия), като в три от случаите са констатирани увреждания на черния дроб. Поради установените нежелани ефекти се стига до извода, че при сегашните условия използването на дрождите, съдържащи монаколин, може да изложи потребителите на риск за здравето.

С цел да се съберат възможно най-много данни, за да бъде по-точна оценката на риска, ANSES е представила проект на становище за провеждане на консултации с различни заинтересовани страни, като сдружения на потребителите, производителите и т.н.

От фпенската агенция препоръчват при приема на хранителни добавки,включващи дрождите, да се проведе медицинско наблюдение, като се направи и тест на чернодробната функция.

От ANSES считат, че статутът на тези продукти следва да бъде изяснен на ниво Европейски съюз и че техните маркетингови мрежи трябва да бъдат в състояние да гарантират спазването на тези препоръки. Според учените високият холестерол в кръвта не е болест,а по-скоро фактор, който увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания, затова и превенцията трябва да се основава основно на здравословен начин на живот, включващ разнообразна диета и редовни физически упражнения.!

Материалът Френска агенция – за нежелани реакции от употребата хранителни добавки с дрожди от червен ориз е публикуван за пръв път на Deusspharm.

Недостигът на CoQ10, може да възникне поради дефекти в гените, участващи в биосинтезата на убихинона (първичен недостиг на CoQ10), или поради други причини, като например митохондриални нарушения (вторичен или недостиг на CoQ10).

Описани са пет основни клинични фенотипа на недостиг на CoQ10:
– Енцефаломиопатия (повишена серумна креатинкиназа [CK], повтаряща се миоглобинурия, лактатна ацидоза)
– Цебеларна атаксия и атрофия (невропатия, хипогонадизъм)
– Тежка мултисистемна форма при кърмачетата (нистагъм, атрофия на зрителния нерв, сензорна загуба на слуха, дистония, бързо прогресираща нефропатия)
– Нефропатия, стероидно-резистентен нефротичен синдром, водещ до краен стадий на бъбречно заболяване
– Изолирана миопатия (непоносимост към физически упражнения, умора, повишен серумен CK).

CoQ10 е замесен в други болестни процеси, включително болестта на Паркинсон, диабета и болестта на Алцхаймер, както и в процесите на стареене и оксидативен стрес. CoQ10 може също така да играе роля при терапията с инхибитори на хидроксиметилглутарил-CoA редуктазата (статини); промените в CoQ10 могат да имат отношение към статин-индуцираната миалгия. Освен това окислително-редукционният статус на CoQ10 може да бъде полезен ранен маркер за откриване на окислително модифициране на LDL.

ЕФЕКТИВНОСТТА НА МИКРОНУТРИЕНТА ПРИ ЖЕНИ:
Коензим Q10 е важен за адекватно осигуряване на енергия в митохондриите на майката, чиято ДНКсе наследява от детето. Тялото генетично наследява способностa да синтезира коензим Q10, но тази способност намалява с възрастта.

Допълнителният прием има още
по-важна роля, защото ако тялото не
синтезира достатъчно количество
коензим Q10, може да се увреди дейността на митохондриите, което
може да доведе до недостатъчна
енергия и функционална недостатъчност в овоцитите, като това също
може да причини инфертилитет –особено при по-възрастни жени. Чрез допълнителен прием на коензим Q10 при жени с PCOS може да се засили функцията на митохондриите, стимулира формирането на фоликулите, да се регулира менструалният цикъл и да се намали преждевременното стареене на яйцеклетките.

Защо да се изследвате?
– За диагностика на първичен недостиг на коензим Q10 (CoQ10)
– За диагностика на дефицит на CoQ10 при митохондриални нарушения
– За мониторинг на състоянието на CoQ10 по време на лечение на различни дегенеративни състояния, включително болест на Паркинсон и Алцхаймер

Какво е убиквинолът?
http://Мощен антиоксидант за здраво сърце – Коензим Q10 (убиквинол), 50 mg х 30 софтгел капсули
Убиквинолът е обогатен с електрони коензим Q10  и затова е редуцирана форма. Не може да се каже, че убиквинолът е натуралната форма на коензим Q10, тъй като и двете форми, убиквинол и убиквинон, се синтезират в тялото и се съдържат в редица хранителни източници.
Особеностите на коензим Q10 са свързани с възможността да променя своето редуцирано-окислително състояние, като убиквинолът и убиквинонът участват в един общ цикъл, при който взаимно преместват своите електрони. Така двете форми взаимодействат и си влияят при изпълнението на своите функции, които всъщност се различават.
Установено е, че окислената форма, а именно убиквинонът, активно участва в производството на аденозин трифосфат и затова се нарича енергиен коензим Q10.
От друга страна убиквинолът е редуцирана форма, която по своята природа неутрализира свободните радикали и изпълнява антиоксидантни функции, което я прави антиоксидантен коензим Q10.При нормално състояние на човешкото тяло съотношението между убиквинола и убиквинона е 95% към 5%. При увеличаването на окислителния стрес нивата на убиквинол се понижават, защото неутрализира свободните радикали и се трансформира в убиквинон.
Въпреки че изпълняват различни активни функции, двата коензима Q10 са свързани помежду си. Освен че предават своите електрони един на друг, приемът на която и да е от двете форми води до увеличаване на нивата на другата в тялото.Установено е, при орален прием на 100 мг и 200 мг убиквинон плазмените нива на убиквинола се увеличават с 80% и съответно 150%. Обратната конверсия също е доказана, като във всички случаи двете форми поддържат постоянен баланс помежду си.Освен разлики във функциите, убиквинолът и убиквинонът се концентрират на различни места в клетъчните мембрани. Когато не произвежда енергия, убиквинонът се концентрира в средата на втория слой на клетъчните мебрани, докато убиквинолът се намира във всички останалите части на втория слой, като по-този начин предпазва клетката, включително и митохондриите, срещу увреждания от свободните радикали. Така убиквинолът може да взаимодейства и с други антиоксиданти като витамин C и витамин Е, като ги активира отново.

Източници на убиквинол

Убиквинолът се съдържа в солидни количества в най-разнообразни хранителни източници, които биват както животински, така и растителни.В животинските храни най-високи концентрации на убиквинол има в телешки дроб, свинска плешка, пилешки сърца, скумрия и риба тон. Сред най-богатите растителни източници са магданоз, броколи и портокали. Като цяло по-високи са количествата в месото (от 2,63 до 84,8 мкг/г), морските дарове (0,38 до 23,8 мкг/г), зеленчуците (0,17 до 5,91 мкг/г) и плодовете (0,22 до 3,14 мкг/г).http://Ubiquinol Active CoQ10/ Убиквинол Активен Коензим 100 mg x 60 софтгел капсули Natural Factors

Доказани и потенциални ползи

• Убиквинолът подобрява драстично здравословното състояние при остра сърдечна недостатъчност, като проявява по-силни свойства от убиквинона. При едно сравнително изследване първоначално се дават средно 450 мг убиквинон дневно на пациенти с остра сърдечна недостатъчност, след което терапията се променя на прием от средно 560 мг убиквинол дневно. Плазмените нива на коензим Q10 се увеличават от 1.6 мкг/мл до 6.5 мкг/мл, като се отбелязва два пъти по-силно подобрение на фракцията на изтласкването в сравнение с убиквинона.
• По-реактивоспособният антиоксидант. Свойствата на коензим Q10 като антиоксидант се широко известни. Убиквинолът като редуцирана форма на коензим Q10 проявява по-силни антиоксиданти свойства. Изследванията демонстрират, че убиквинолът е по-ефективен при потискането на периоксидацията в митохондриите и само той функционира като антиоксидант в митохондриите, като ги предпазва от увреждания и индиректно подпомага производството на енергия.
• Убиквинолът проявява силна антиоксидантна активност при потискането на липидната пероксидация. Неговите качества се доближават до тези на витамин Е (а-токоферол), като превъзхождат витамин C и ликопен. При едно от изследванията се твърди, че убиквинолът е по-ефективен при потискането на липидната пероксидация дори от алфа-токоферола, нужни са още изследвания във връзка с това сравнение.
• In vitro, както и in vivo изследванията върху животни демонстрират потенциалните ползи от убиквинола при понижаването на възпаленията. Убиквинолът въздейства положително върху експресията на противовъзпалителния ген miR-146a, който бива потискан чрез метаболитните пътища, които са зависими от провъзпалителния цитокин ядрен фактор капа-б. Убиквинолът също така потиска и други провъзпалителни цитокини, като туморен некрозен фактор и два други хемокина.
• По-широко въздействие върху ДНК полезните гени. При тестове върху плъхове се установява, че убиквинолът въздейства положително върху 11 гена, които са свързани с холестерола, мастния и мастнопротеиновия метаболизъм, докато убиквинонът въздейства само върху един.
• Срещу патологично намалени нива на убиквинол. Установено е, че при засилване на окислителния стрес вследствие на конкретни заболявания се отбелязва драстично понижаване на плазмените нива на убиквинол, докато общото количество коензим Q10 не се изменя. Това предполага нуждата на тялото от допълнителен прием на убиквинол, за да отговори на окислителния стрес при състояния като хепатит, хематоми и заболявания на коронарната артерия.
• Срещу възрастов дефицит на убиквинол. Наблюденията при възрастни хора отбелязват, че с напредването на възрастта нивата на убиквинол в тялото намаляват значително, докато тези на убиквинона не се влияят в толкова големи граници. Също така тялото става неспособно да произвежда убиквинол от убиквинон. Това е и една от основните причини производителите да препоръчват прием на убиквинол на хора, които минават 30-годишна възраст, тъй като убиквинонът би бил неефективен.
• Убиквинолът демонстрира по-силен защитен ефект от убиквинона срещу невротоксичния ефект на MPTP, който въздейства върху мозъчните клетки по същия начин, както при болест на Паркинсон.
• Изследванията върху животни с хронични бъбречни заболявания демонстрират силните антиоксидантни свойства на убиквинола, като неговите концентрации в бъбречните тъкани се увеличават и се потиска действието на радикала супероксид.

Странични ефекти

Коензим Q10 не се отличава със странични ефекти или токсичност. Всъщност убиквинолът и убиквинонът притежават изключително ниска токсичност. При тестовете се стига до заключението, че високи дози от рода на 3600 мг дневно убиквинон не са токсични при здрави и болни индивиди, но могат да предизвикат странични ефекти, свързани с диария и стомашен дискомфорт. Границата, която се препоръчва като напълно безвредна, е 1200 мг убиквинон дневно.Няма данни за горната граница на убиквинола и неговата токсичност при прием на високи дози. Доказано е, че 900 мг убиквинол дневно е напълно безвреден и не проявява странични ефекти.

Усвояемост и препоръчителни дози

За убиквинона съществуват различни виждания относно потентността му и възможността да се усвои напълно, като при някои изследвания се демонстрират положителни резултати, докато при други се отбелязва ниска усвояемост и нужда от прием на дози над 100 мг дневно.Липсват и достатъчно надеждни изследвания за потентността на убиквинола. Едно от малкото целенасочени изследвания, което достига до положителни резултати, е спонсорирано от фирмата патентоносител, Канека, което внася съмнение в надеждността му.

Въпреки това, като се направи кратък анализ на всички изследвания върху убиквинола, може да се стигне до заключението, че той е добре усвоим през интестиналния тракт и увеличава плазмените концентрации при орален прием от 90 до 300 мг дневно.Коензим Q10 се усвоява по-добре при прием с храна, богата на мазнини и има по-ниска усвояемост при прием на гладно. Установено е, че когато убиквинолът се приема под формата на течни дражета с мастно съдържание, неговата абсорбация се увеличава.

С какво да комбинираме убиквинол?

Убиквинол е мощен антиоксидант, поради което може да се комбинира с други силни антиоксиданти. Поради неговите свойства да реактивира антиоксиданти като витамин Е и витамин C, комбинацията им с убиквинол е препоръчителна.Поради полезните си свойства, свързани със сърдечното здраве и енергопроизводството, убиквинолът може успешно да се комбинира с L-карнитин и рибено масло.

Убиквинолът би се допълнил с рибено масло, въпреки, че едновременният прием на рибено масло с антиоксиданти е непрепоръчителен, поради което трябва да се приемат в различни части на деня. Комбинацията с L-карнитин или ацетил L-карнитин би била също удачна, като ацетил L-карнитинът спомага за увеличаването на плазмените концентрации на убиквинол.Не се препоръчва прием на убиквинол с лекарства от класа на статините (понижаващи холестерола), медикаменти за понижаване на кръвното налягане и бета-блокери.В изследвания е установено, че приемът на статини може да понижи с 40% серумните концентрации на коензим Q10. Не е изследвано как би повлияла допълнителната администрация на коензим Q10 по време на терапията със статини.

Материалът Коензим Q10 (CoQ10)  е публикуван за пръв път на Deusspharm.

Близо 73% от мозъка ни е вода, което показва, че хидратацията е най-ценното нещо, което можете да направите за мозъка си. Водата е най-важната съставка на всяка клетка, участва в комуникацията между невроните, в отделянето на токсини и транспортиране на нутриенти към мозъка. Когато мозъкът е дехидратиран, дори и минимално, когнитивните ни възможности спадат драстично. Най-често това е свързано с невъзможността за вземане на решения. Краткотрайната памет започва да намалява при едва 2% дехидратация. Продължителният прием на малко или никакво количество течности, води до свиване на мозъчните клетки и симптоми като отпадналост, проблеми със съня, замъглено съзнание.
Неотдавнашна статия предполага, че нарастващата тенденция към изцяло растителни диети, може да застраши здравето на мозъка ни.

Това е така, защото холинът до голяма степен липсва в безмесното хранене. В този контекст изследовател наскоро изрази загрижеността си относно нарастващата тенденция към диетите на растителна основа. Ема Дербишир, регистриран диетолог и академичен изследовател, публикува статия в списанието BMJ Nutrition, Prevention&Health за това. В статията тя изразява притеснение, че недостигът на холин може да съпътства преминаването към диети на растителна основа.

Холинът, подобно на омега-3 мастните киселини, не се произвежда в човешкото тяло в необходимото количество. Следователно получаването на холин чрез храната е от решаващо значение. Холинът е жизненоважен за синтеза на невротрансмитери, клетъчната структура и метилирането.

Проучвания свързват дефицита на холин с чернодробни заболявания, нарушени когнитивни функции и дори неврологични разстройства. Хранителното вещество е от ключово значение за развитието на здравия мозък, особено за фетуса.

Основни източници на холин са говеждото месо, яйцата, млечните продукти, рибата и пилешкото месо. Ядките, бобовите растения и зеленчуците, съдържат много малко холин.
http://Мозъчна функция – Холин, Цитиколин и Фосфатидилхолин, 90 капсули Vegavero

През 1998 г. Медицинският институт на САЩ утвърждава дневния минимален прием на холин от 425 mg за жени, 550 mg за мъже, 450 mg за бременни жени и 550 mg на ден за кърмещи жени.

Въпреки това, мнозинството европейци, американци и австралийци не приемат препоръчаното количество холин с храната си.

Скорошна публикация в Lancet през 2019 г. дава препоръчва дневен прием за възрастни от 2 500 килокалории, споделя Дербишир. Въпреки че това е първият доклад, който съставя план за здравословно хранене, основан на насърчаване на екологичната устойчивост, ограничения прием на пълномаслено мляко, яйца и животински храни, този план може да повлияе на приема на холин, добавя изследователката.

Според нея, ако холинът не се получава в необходимите нива от храната, ще бъдат необходими стратегии за суплементация, особено във връзка с бременността, когато холинът е от решаващо значение за развитието на бебето.

Нужно е да се направи повече, за да се обучат здравните специалисти и потребителите за значението на богата на холин диета и постигането й.

Материалът РАСТИТЕЛНИ ДИЕТИ – ОТ КАКВО ЛИШАВАТ МОЗЪКА!? е публикуван за пръв път на Deusspharm.

Каквисвойства притежава CBD?

Канабидиолът има благоприятен ефект при редица здравословни състояния като някои от неговите свойства включват: облекчаване на болка, противовъзпалителен ефект и подобряване на състоянието при чувство на безпокойство и депресия.

Проведени са обширни научни изследвания относно терапевтичните свойства на CBD при определени заболявания. Във връзка с тези проучвания, канабидиолът има доказан благоприятен ефект при някои от следните заболявания:

• Автоимунни заболявания (възпаление, ревматоиден артрит)
• Неврологични състояния (Алцхаймер, деменция, Паркинсон, множествена склероза, епилепсия)
• Метаболитен синдром (диабет, затлъстяване)
• Невропсихични заболявания (аутизъм, СДВХ, ПТСР, алкохолизъм)
• Нарушения на червата (колит, болест на Крон)
• Сърдечно-съдови заболявания (атеросклероза, аритмия)
• Кожни заболявания (акне, дерматит, псориазис)

Болка

Болката е най-честата причина за употребата на канабидиол. Лекарите разграничават два основни типа болка: невропатична (обикновено хронична) и ноцицептивна болка (обикновено по-краткотрайна), като канабидиолът оказва влияние върху повечето невропатични и много от ноцицептивните видове болка. Редица изследвания показват, че ендоканабиноидната система участва в обработката както на централните, така и на периферните сигнали за болка. Повечето дискусии относно употребата на CBD за лечение на болка показват, че прилагането на подходяща доза е от решаващо значение.

Възпаление

Множество изследвания показват, че канабиноидите имат противовъзпалителен ефект. CBD (канабидиолът) взаимодейства с ендоканабиноидната и други системи и рецептори в човешкото тяло, като по този начин спомага за системното намаляване на възпалението. Терапевтичният му потенциал е широкообхватен, тъй като възпалителните процеси по начало съпътстват или дори предизвикват голям брой заболявания.

Безпокойство, стрес и депресия

Доказано е, че едно от терапевтичните свойства на CBD се състои в способността му да намалява стреса и безпокойството. Проведени са редица изследвания върху животни и хора, които потвърждават неговия ефект. Смята се, че намаляването на стреса е свързано с активността както в лимбичната, така и в паралимбичната област на мозъка.

В изследователски доклад от 2012 г. е извършена оценка на редица международни проучвания. Стига се до заключението, че CBD доказано намалява тревожността.

В допълнение за връзката между CBD и тревожността, тези открития изглежда подкрепят тезата, че ефектът на канабидиола се дължи на проневрогенното му действие в хипокампуса чрез улесняване на ендоканабиноид-свързаната сигнализация.

Авторите на проучване от 2016 г. отбелязват, че CBD (канабидиолът) може да представлява ново антидепресантно лекарствено средство, тъй като е способен да подобри серотонинергичната и глутаматната сигнализация чрез механизъм, зависим от 5-HT1A рецептора.

Безсъние

CBD маслото има благоприятен ефект при безсъние, осигурявайки чувство на релаксация и спокойствие – както за психическото, така и за физическото състояние на човек. Приемът на CBD преди лягане осигурява спокоен сън. Обратно на това, дневният прием на канабидиол има ободряващ ефект и допринася за по-добър тонус и функционалност. Този двупосочен ефект на CBD се дължи на неговото свойство да балансира ендоканабиноидната система.

Кожни проблеми

Когато се прилага локално като лосион, серум, или масло, канабидиолът (CBD) има множество ползи и може да възстанови увреждания, причинени от свободни радикали от UV лъчи и замърсители на околната среда. Продуктите, базирани на екстракти от канабис/индустриален коноп, се разработват за лечение на кожни проблеми като акне, псориазис и дерматит. Тези екстракти могат да допринесат за по-бързото заздравяване на увредената кожа.

Неврологични заболявания

Основният механизъм, по който канабидиолът (CBD) е способен да упражнява положителен ефект при невродегенеративни разстройства, е чрез възстановяване на нормалния баланс между окислителните процеси и ендогенните антиоксидантни механизми – този баланс често се нарушава при развитието на неврологични заболявания. Проучванията показват, че CBD има благоприятно действие при невродегенеративни заболявания като болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, множествена склероза, епилепсия и други.

ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

В множество експериментални изследвания е доказано, че съставката на конопа канабидиол (CBD) има антираков ефект. Последното такова изследване е проведено в Университетски Институт по Фармация „Темпъл“ във Филаделфия, САЩ. Там ролята на CBD в противораковата терапия е обяснена подробно. Още през 2012 г. учени от Калифорния, САЩ, установили, че канабидиолът, който е нетоксичният и не-наркотичен компонент на конопа, може да забави метастазите на няколко агресивни типове рак.

Д-р Шон МакАлистър от САЩ е един от първите учени, които демонстрират как CBD унищожава клетките на рака на гърдата и забавя туморния растеж. Според него, последните изследвания са показали, че канабидиолът може не само да забави рака, но и да предотврати увреждане на нервите (невропатия) и натравянето, причинено от традиционните химиотерапевтични лекарства. „Смятаме, че канабидиолът може да третира невропатиите, причинени от конвенционалните терапии и в същото време да инхибира (спира) развитието на рака“, казва той.

Действието на канабидола е изследвано и в Англия. Ученият-онколог от Лондонския университет – доктор Уай Лю, установил, че някои органични съединения от коноп могат да унищожат тумoрните клетки. Доктор Лю пише, че активните вещества на конопа – канабиноидите – имат комплексно действие. Влизайки в контакт с раковите клетки, канабиноидите нарушават протичането на редица биохимични процеси, които осигуряват жизненост на злокачествените клетки.

Възможно е в бъдеще канабидиолът да стане стандартна терапия при онкоболни, която да се съчетава със стандартните средства за лечение като химиотерапия.

Канабидиолът или CBD е все по-разпространено натурално средство за цялостно подсилване на организма и подпомагане терапията на редица тежки заболявания – епилепсия, болест на Алцхаймер, множествена склероза, онкологични заболявания, сърдечно-съдови нарушения и други. Но какво всъщност представлява канабидиолът и защо е толкова ценен за нашето здраве?

Канабидиол

Канабидиолът се извлича от семената на Индустриалния коноп (Cannabis Sativa), растение с разнообразни качества и източник на полезни хранителни вещества. Открит още преди Новата ера в Китай, днес Cannabis Sativa е широкоразпространен и се произвежда в множество европейски държави. Важно е да отбележим, че в Индустриалния коноп почти не се съдържа никакво количество от психоактивното вещество тетрахидроканабинол (THC). За разлика от THC, приемът на канабидиол не предизвиква състояние на силна еуфория или замъгляване на съзнанието, няма странични ефекти.

Канабидиолът е най-ценният канабиноид с много полезни свойства за човешкото здраве. За да разберем как благоприятства правилното функциониране на организма, ще разгледаме ендоканабиноидната система (ECS). Открита случайно през 90-е години на 20 век, ендогенната канабиноидна система всъщност е жизненоважна неврорегулаторна система. Отговаря за баланса на вътрешната среда (хомеостаза) и е с ключова роля за здравето на всички органи, тъкани и клетки.

Според клинични проучвания, най-важните функции на ECS са поддържането на силна имунна система и контролирането на нервната активност (невромодулацията). Канабидиолът подпомага тези процеси като се свързва с ендоканабиноидната система чрез определени рецептори. По този начин регулира възпалителния отговор – изключително важен защитен механизъм, който се задейства от имунната система за предпазване от външните агресори на околната среда.

Ползи от приема на канабидиол като хранителна добавка

Приемът на канабидиол може да е от решаващо значение за възстановяване на оптималния канабиноиден баланс и по този начин да подобри общото благосъстояние.

Включен в хранителния режим канабидиолът на капсули подпомага функциите на жизненоважните системи в организма, подсилва имунната система и има силно антиоксидантно действие. Важно е да се отбележи и ефективността на CBD като помощно средство при терапията на онкологични заболявания. Според клинични проучвания, канабидиолът на капсули потиска пролиферацията на раковите клетки, облекчава болката и повлиява успешно страничните ефекти от химио- и лъчетерапиите.

Нервна система

Канабидиолът на капсули действа благоприятно върху сигналите изпращани от мозъка, което го прави много подходяща хранителна добавка за хора с неврологични заболявания. Според проучвания CBD е ефективно помощно средство при терапията на болест на Алцхаймер, епилепсия, множествена склероза и други. Канабидиолът намалява мускулната спастичност и забавя невродегенеративните процеси.

Сърдечно-съдова система

CBD понижава кръвното налягане, успокоява стреса и намалява напрежението – основните рискови фактори за поява на инсулт, хипертония и други. Клинични проучвания доказват, че канабидиолът на капсули действа като най-мощната превенция срещу сърдечно-съдови заболявания, благодарение на своите антиоксидантни и противовъзпалителни свойства.

Подкрепя имунната система

Свързвайки се с рецепторите на ендоканабиноидната система, канабидиолът на капсули спомага за регулирането на естествените реакции на организма или т. нар. възпалителен отговор. Оказва силно имуномодулиращо въздействие, подобрява защитните и възстановителните сили на организма и помага в борбата с вируси и инфекции.
Храносмилателна система

Модулирането на активността на ендоканабиноидната система регулира и баланса на храносмилателната система и стомашно-чревния тракт. Приемът на канабидиол на капсули намалява риска от развитие на стомашно-чревни лезии, кръвоизливи и възпаления. Намалява нивата на хормона на стреса кортизол, който играе основна роля за доброто храносмилане.

Облекчава напрежението и стреса

Канабидиолът на капсули взаимодейства с мозъчния рецептор CB1, като според учените, регулира нивата на серотонина или т. нар. хормон на щастието. Липсата на серотонин доказано води до стрес и тревожност. Приемът на канабидиол на капсули спомага за облекчаване чувството на безпокойство, особено при хора с натоварено ежедневие, при които все по-честите случаи на burnout, се превръщат в състояние на хроничен стрес.

Подобрява качеството на съня

Системната липса на сън отслабва целия организъм, намалява защитните функции на имунната система и се свързва с отключването на редица заболявания като диабет, затлъстяване, сърдечно-съдови, автоимунни заболявания и други. Канабидиолът на капсули може да помогне за укрепване на нервната система, отпускане на мускулното напрежение и облекчаване на стреса, което несъмнено ще подобри състоянието на организма през нощта. CBD регулира нормалните нива на хормона на съня мелатонин и според някои проучвания увеличава продължителността на REM фазата на съня (RAPID EYE MOVEMENT), която е изключително важна за организма и за издръжливостта при стресови ситуации.
Подобрява качеството на кожата

Благодарение на силното си антиоксидантно действие, канабидиолът на капсули подсилва здравината на кожата и подобрява нейната естествена защита срещу оксидативния стрес и свободните радикали.

Канабидиол на капсули

Ежедневният прием на канабидиол на капсули е най-лесният и достъпен начин да поддържаме добрия баланс за по-силен имунитет и правилно протичане на жизненоважните процеси в организма. CBD маслото на капсули от ENECTA е хранителна добавка с канабидиол и други естествени конопени молекули като масло от конопено семе и естествени токофероли.

Комбинацията от активни натурални съставки подсилва общия балансиращ ефект. Извличат се по щадящ и безопасен метод от семената на Cannabis Sativa L., отглеждано в Италия при перфектни условия, благоприятен климат и почва без пестициди, хербициди, тежки метали и други опасни за здравето вещества. CBD маслото от коноп на ENECTA съдържат 1000 мг активно вещество канабидиол, защитено в мека капсула за лесен прием и добро усвояване от организма.

Само 2 капсули на ден са достатъчни за поддържане на силна имунна система, подкрепа на сърдечната функция, намаляване на стреса и подсилване на цялостното благосъстояние на организма.

Материалът ЛЕКАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ ИМАТ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ПРЕДЛАГАТ НА СВОИТЕ ПАЦИЕНТИ ВИСОКОКАЧЕСТВЕНИ ПРОДУКТИ С КАНАБИДИОЛ е публикуван за пръв път на Deusspharm.

http://Антистрес формула за душевен мир – С глог, пасифлора и калифорнийски мак, 120 таблетки Bärbel Drexel
Способността на човешкото тяло да натрупва запаси от хранителни вещества в условията на изобилие и да ги изразходва тогава, когато има ограничения в храненето, е създало еволюционно предимство на оцеляването. Гените, отговорни за регулацията на телесното тегло се развиват през цялата история на човешкото общество, но факторите от околната среда, които определят приема на хранителни вещества и намаляването на физическата активност, се променят много бързо.При затлъстяване има нарушен метаболизъм, причинен отчасти от взаимодействието на генома на индивида и околната среда. Доказателства от многобройни изследвания сочат ролята на чревната микробиота в посредническото взаимодействие между гостоприемника и околната среда чрез извличане на енергия от храната, иначе несмилаема от гостоприемника и производство на метаболити, които влияят на метаболизма на гостоприемника. Чревната микробиота, която включва сложна хетерогенна екосистема от микроорганизми, включително бактерии, архиреи, гъбички, протозои, вируси и паразити е жизненоважен компонент на човешката микробиота. Докато човешкият геном е по същество стабилен, огромният генетичен потенциал на микробите е динамичен и реагира на околната среда. Доказателства предполагат, че микробиомът, хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос и когнитивните процеси са свързани двупосочно чрез множество пътища, включително блуждаещият нерв, производството на невротрансмитери и метаболити, имунната система и регулирането на кръвно-мозъчната бариера и хормоналният метаболизъм.


http://Добро настроение с жълт кантарион и L-триптофан – При стрес, тревожност и безсъние, 180 таблетки (за двумесечен прием)
Известна е ролята на хормона лептин, продукт на мастната тъкан, в регулиране на прием разхода на енергия и апетита, на ниво хипоталамус. Доказано е значението на взаимодействието му на хипоталамусно ниво с орексините. Орексин-А и орексин-В са хипоталамусни невропептиди, синтезирани от клъстер от неврони в латералния хипокампус и периферната област. Генът за орексин е локализиран в хромозома 17Q21 при хора. Орексин невроните получават различни сигнали, свързани с околната среда, физиологични и емоционални стимули. Най-изследваните биологични ефекти на орексините са централният ефект на храненето и съня, както и много други жизненоважни функции на организма като енергийна хомеостаза, когнитивни способности и настроение.Орексин невроните се активират според циркадния ритъм в супрахиазматичното ядро. Последващи проучвания показват, че нарколептичните хора нямат орексин сдържащи неврони в хипоталамуса.

Литературни данни съобщават, че системата на орексините намалява глюкозата в кръвта и намалява инсулиновата резистентност, повлиява и затлъстяването чрез увеличаване на покафеняването на мастните клетки и разхода на енергия и така може да бъде цел в разработването на нови терапии за лечение на захарен диабет.

Множество епидемиологични проучвания показват връзката между краткия сън и по-високия индекс на телесна маса. Ограничаването на съня и неблагоприятното му въздействие върху регулацията на апетита вероятно се дължи на повишена активност на невронни популации, експресиращи възбуждащите пептиди орексини, които насърчават както събуждането, така и храненето. Освен това се намалява факторът на ситост (лептин) и се повишава стимулиращия глада хормон грелин.

Мозъчно-чревната ос играе важна роля при депресия и затлъстяване. Чревната микробиота и нейните метаболити могат да действат директно или индиректно върху мозъка чрез вагустна стимулация, за да регулират метаболизма, затлъстяването, телесната хомеостаза и енергийния баланс. Има все повече данни, които предполагат, че чревната микробиота, координираща множество телесни функции, е тясно свързана с имунната, метаболитната и нервната система и че дисбиозата нарушава хомеостазата на тези системи. Невронният път се състои главно от чревната нервна система и блуждаещия нерв. Блуждаещият нерв е десети черепно-мозъчен нерв, чиято понижена активност може да доведе до липса на усет за засищане и поглъщане на големи количества храна и наддаване на тегло, хронична умора, синдром на раздразнени черва, забавено изпразване на стомаха, безпокойство, депресия.
http://Apfelessig mit Grüntee und Kräutern / Ябълков оцет + зелен чай и билки, 250 ml. Bärbel Drexel

Депресията се характеризира с постоянно лошо настроение, намален интерес, забавено мислене, затруднения със съня, нарушаване на апетита. Съществуват и съответните клинични проучвания, които показват, че пациенти със затлъстяване страдат от различни степени на депресивни симптоми. Последни научни доказателства показват, че затлъстяване и депресия не са независимо свързани, а връзката между тях може да бъде чрез порочен взаимно подсилващ се цикъл от неадаптивни физиологични адаптации. Lassale и сътр. има множество хипотези за депресията, като една от тях е за ролята на чревната микробиота. Група изследователи от института Пастьор и Националния институт по здраве и медицински проучвания във Франция откриват, че промени в чревната микрофлора може да предизвика депресивни състояния. Хроничният стрес влияе на чревния микробиом и причинява намаление на ендоканабиноидите в хипокампа, като това води до депресивно състояние. Изследователите прехвърлили микробиома на модели в депресивно състояние върху здрави модели, в резултат при последните също се наблюдавали признаци на депресивно състояние.http://Melatonin Extra Strength/ Мелатонин (капки с вкус на ягода), 100 ml



http://Green coffee shot/ Зелено кафе за отслабване и детоксикация, 12 ампули за пиене Artesania

Причината е, че „депресираният „микробиом пречи на гостоприемника да абсорбира арахидонова киселина, за да се произведат ендоканабиноиди. Чрез прилагане на определени щамове лактобацили при животни, съобщава изследователя Жерар Еберл, се е наблюдавало изчезване на симптомите на депресия. По този начин тези бактерии могат да действат като антидепресанти. При дисбактериоза чревните бактерии нямат достатъчно хранителни вещества, за да произвеждат късоверижна мастна киселина, която поддържа здравето на червата и помага за предотвратяване на възпалението и по този начин се избягват храносмилателни проблеми и се поддържа добро настроение. При консумация на растителни храни или пребиотици (чесън, лук, горски плодове, ръж, ечемик), бобови растения, зърнени храни, семена, ябълки и други храни, богати на фибри, те служат като източник на мастни киселини, необходими за бактериите, защото оказва се, че здравето на микробиома може да повлияе и на здравето на гостоприемника.

Материалът НАДНОРМЕНО ТЕГЛО И ДЕПРЕСИЯ е публикуван за пръв път на Deusspharm.

Преди около десетина години беше направена огромна крачка по пътя на усъвършенстването на противовъзпалителната терапия. Колективът на Jone Vane доказа съществуването на две изоформи на СОХ – СОХ-1 и СОХ-2. Двата изоензима имат различна молекулна структура, различна функция и синтезът им се регулира от различни гени.

Откриването на двете изоформи на СОХ имаше не само важно теоретично, но и огромно практическо значение. То даде възможност да бъдат разбрани механизмите на ефективност и токсичност на НСПВЛП, които са свързани с потискането на двата изоензима (Фиг. 1).СОХ-2 концепцията породи реални надежди за оптимизиране на баланса между терапевтичната ефективност и нежеланите лекарствени реакции на НСПВЛП. Тази концепция разкри възможности за създаване на нова генерация НСПВЛП, наречени селективни инхибитори на циклооксигеназа 2 (или коксиби). Те блокират индуцируемата СОХ-2 и щадят конститутивната СОХ-1.

Редица проучвания показаха, че селективните СОХ-2 инхибитори имат обезболяващ и противовъзпалителен ефект, съпоставим с този на неселективните НСПВЛП, но в значително по-голяма степен щадят гастродуоденалната лигавица. В последно време беше установено, че някои представители на СОХ-2 инхибиторите при продължителна употреба водят до кардиоваскуларни усложнения. Това създаде предпоставки за разколебаване на положителното отношение към високоселективните СОХ-2.

Допуска се, че СОХ-2 инхибицията води до нарастване на потенциалния риск от тромбоемболични сърдечно-съдови прояви, както е установено в проучването VIGOR. Предполагаемият механизъм за това се свързва с потискането на синтезата на съдовия простациклин (PgI2), без да се потиска синтезата на тромбоксан A2 (TXA2) от тромбоцитите. СОХ-2 инхибиторите не влияят на тромбоцитната агрегация.

Засега можем да считаме, че клиничните данни, които предизвикаха изтеглянето на Vioxx (rofecoxib), са специфично свързани с него и не би следвало “по подразбиране” да бъдат отнесени и към останалите СОХ-2 селективни инхибитори. При около 1.4 милиона пациенти в САЩ, употребяващи СОХ-2 селективни и неселективни НСПВЛП е проучен рискът от остър миокарден инфаркт. Установено е, че при пациентите на celecoxib рискът от ОМИ е съизмерим с контролната група за разлика от лекуваните с rofecoxib 50 mg/дневно и някои други неселективни НСПВЛП.
Основните фактори, асоциирани с повишен риск от стомашно-чревни НЛР: – Висока доза или комбинация от НСПВЛП; – Възраст над 65 години; – Анамнестични данни за язвена болест в миналото; – Продължителна употреба на НСПВЛП; – Едновременно приложение и на други медикаменти (антикоагуланти, глюкокортикостероиди и др.); – Сериозни съпътстващи заболявания; – Други: наличие на инфекция с Helicobacter Pylori, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и др. 

Препоръки за прилагане на СОХ-2 инхибитори

–   Необходимост от продължително лечение с НСПВЛП в максимални дози;

–   Възраст над 65 години;

–   Анамнеза за язва или кръвоизлив от ГИТ;

–   Необходимост от лечение с антикоагуланти, КС и др.;

–   Наличие на тежки съпътстващи заболявания;

–   При повишен риск от НЛР на ГИТ към коксиба се добавя РРІ (инхибитор на протонната помпа).

При проява на кървене от ГИТ:

–   Незабавно спиране на НСПВЛП;

–   Приложение на РРІ, мизопростол – ефективен, но много НЛР, Н2-блокерите са слабо ефективни (стомах – не);

–   Лекарствената форма не намалява риска от кървене (свещички, ампули);

–   Ерадикацията на Helicobacter Pylori преди започването на лечението с НСПВЛП намалява риска от кървене, ерадикация след изявата на язва или ерозии не повлиява възстановителния процес на стомашната лигавица.

Профилактика

–   При диспептични прояви и гастро-езофагеален рефлукс се препоръчат коксиби + РРІ или Н2-блокери;

–   Ефективността на различните молекули РРІ (лансопразол, омепразол, пантопразол, рабипразол) или Н2-блокери (ранитидин, фамотидин, симетидин) е напълно съпоставима;

–   Назначава се минималната ефективна доза на НСПВЛП;

–   Приложението на ацетилсалицилова киселина в антиагрегантни дози увеличава риска от кървене с повече от 50%.
Сърдечно-съдова система (ССС) и бъбреци

Всички НСПВЛП (селективни и неселективни) потенциално могат да окажат негативно въздействие на ССС и бъбреците в 1-5% от пациентите. Рискът е особено висок при възрастните – непроявена сърдечна или бъбречна недостатъчност, АХ, придружаващи заболявания – ИБС, диабет, РА. Коксибите и неселективните НСПВЛП намаляват ефективността на АС-инхибиторите, β-блокерите и диуретиците. НСПВЛП повишават АН при пациенти с АХ, но не го променят при индивиди без АХ.

Данните за животозастрашаващи кардио-васкуларни усложнения вследствие лечението с НСПВЛП са противоречиви. Теоретично основание за очакване на повишен кардио-васкуларен риск при употребата на коксиби е очакваният нарушен баланс между PgI2/TxА2. От многото проучвания само VIGOR показа статистически достоверно нарастване на честотата на ОИМ при Rofecoxib, която е дозозависима. По този начин въпросът за риска от сърдечно-съдови усложнения при приложението на селективни и неселективни НСПВЛП остава открит.

Американската агенция за храни и лекарства (FDA) препоръчва на фармацевтичните компании да ревизират лекарствените указания за неселективните НСПВЛП, както и за СОХ-2 инхибиторите. Същите да включат специално предупреждение за повишен риск от сърдечно-съдови нежелани събития и животозастрашаващи стомашно-чревни кръвоизливи.

В САЩ и Канада COX-2 инхибиторите са контраиндицирани при коронаро-артериална байпас хирургия и периоперативно приложение в кардиохирургията. В Европа (препоръка на ЕМЕА), COX-2 селективните инхибитори и неселективните НСПВЛП имат различна лекарствена информация. Контраиндикации за приложение на COX-2 селективните инхибитори са: сърдечна недостатъчност II-IV клас по NYHA, установена ИБС, периферни артериални болести, мозъчно-съдови заболявания, неконтролирана хипертония [(само за Arcoxia etoricoxib)].

Токсично въздействие на НСПВЛП върху черния дроб

Сложността на проблема се определя не от честотата на това усложнение, а от лошата му прогноза. НСПВЛП са с различна химическа структура, но предизвикват еднотипни НЛР. Честотата на клинично значимите чернодробни поражения е 8-27 на 100 000, но последиците са сериозни – фулминантна чернодробна недостатъчност и хепаторенален синдром.

Описаните случаи на смърт или необходимостта от чернодробна трансплантация станаха повод за забраната на някои НСПВЛП като: беноксапрофен, дроксикам, бромфенак, пирпрофен, фенклофенак, а в някои страни и на нимезулида.
Чернодробните увреждания най-често се манифестират през 6-12-та седмица от започване на лечението.

Най-характерната морфологична находка при индуцираната от НСПВЛП чернодробна увреда е обширната хепатоцелуларна некроза с перипортална мононуклеарна инфилтрация. Повечето автори считат, че се касае за реакция на свръхчувствителност. Израз на това е и наличието на кръстосана реактивност при употребата на препарати със сходна химическа структура (диклофенак – тиопрофенова киселина).

Поражения на белите дробове

Около 10-20% от пациентите с бронхиална астма имат свръхчувствителност към ацетилсалициловата киселина. Добре известно е, че неселективните НСПВЛП много често дават кръстосана реакция с ацетилсалициловата киселина. СОХ-2 инхибиторите не реагират кръстосано с ацетилсалициловата киселина и неселективните НСПВЛП, което ги прави средство на избор при тази категория болни.

В заключение ще подчертая, че лечението с НСПВЛП продължава да бъде труден раздел от фармакотерапията на болния човек. Появата на СОХ-2 инхибиторите направи лечението по-безопасно, но от друга страна насочи вниманието ни към редица нови аспекти на противовъзпалителната терапия. Остават открити въпросите до каква степен коксибите влияят на съдовия ендотел, на риска от тромботични съдови инциденти, на атерогенезата и много други.
Изводи:

Препоръчва се преоценка на непоносимостта 6 години след първата реакция.
-Реакциите към НСПВС са с по-висока честота от тази при антибиотиците.
-Реакциите към НСПВС се развиват по имунологичен или неимунен механизъм.
-Европейската академия създава класификация, в която се обединяват основните фенотипи на реакции към НСПВС.
-Според тази класификация реакциите биват селективни и кръстосани.
-Кръстосаните реакции са към различни структурно несвързани НСПВС и са в резултат на нарушения метаболизъм на арахидоновата киселина.
-Селективните реакции са към конкретно НСПВС или към структурно сходни по имунологичен механизъм.
-Реакциите към НСПВС обикновено са насочени към СОХ-1 инхибитори със силна инхибираща активност. Селективните СОХ-2 инхибитори се толерират добре.

Материалът НЕСТЕРОИДНИ ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛНИ – И РЕАКЦИИ ОТ ТЯХ! е публикуван за пръв път на Deusspharm.

 Tribulus terrestris L. повлиява серумното ниво на хормоните от хипофизо-гонадната ос, без да променя съществено концентрацията на надбъбречните хормони и на адренокортикотропния хормон (АКТХ). При жените нарастват фоликулостимулиращият хормон (ФСХ) и естрадиолът, а при мъжете лутеинизиращият хормон (ЛХ) и тестостеронът.  Tribulus terrestris L. оказва и хиполипемично действие, като при мъже с дислипопротеинемии намалява значимо общия холестерол и холестеролът в липопротеините с ниска плътност (LDL-Ch), без да повлиява достоверно серумните нива на триглицеридите и на холестерола в липопротеините с висока плътност (HDL-Ch).

Върху corpus cavernosum от зайци е установено, че протодиосцинът оказва проеректилно действие , то се дължи на повишеното освобождаване на азотен окис от ендотела и от нитрергичните нервни окончания. Билката подобрява не само способността за ерекции, както става под влияние на модерните фосфодиестеразни инхибитори, но и засилва либидото. При въвеждане на тестостерон в определени дози на мъже се увеличава спермата, засилва се либидото, подобряват се ерекциите, но намалява и общият холестерол. Повишаването на секрецията на ЛХ от хипофизата, стимулира отделянето на тестостерон от тестисите и може да обясни положителното действие върху либидото и при физически упражнения. Протодиосцин се метаболизира в организма до дехидроепиандростерон (ДХЕА). Същият и неговият сулфатен естер (ДХЕАС) упражняват важни физиологични действия в организма – имунитета, целостта на клетъчната мембрана, общия тонус. Предполага, че ДХЕА противодейства на стареенето и Tribulus terrestris L. може да бъде средство на избор при възрастните хора. ДХЕА и ДХЕАС са важни звена при превръщането на холестерола в полови хормони. Понижаването на стойностите на холестерола показва, че Tribulus terrestris L. се намесва в метаболизма му, с което се обяснява хиполипемичното действие на препарата. Значение имат и другите активни сапонини, които модулират действието на протодиосцина в организма.

Приложение на Tribulus terrestris при хиперлипопротеинемия (дислипопротеинемия) и хипертония:
http://Tribulus Extract/ Трибулус / Бабини зъби Екстракт, 210 капсули Double Wood
Сред населението на икономически развитите страни е твърде висока честотата на нарушенията на мастната обмяна, включващи високо серумно ниво на общия холестерол, на холестерола в липопротеините с ниска и много ниска плътност, на триглицеридите, както и ниската концентрация в кръвта на холестерола в липопротеините с висока плътност. Дислипопротеинемиите се срещат в най-малко 25% от възрастните и в близо 10% от децата и допринасят за високия атерогенен риск и са едно от съставните звена на метаболитния синдром поради неблагоприятната прогноза. Диетата и режимът не преодоляват лесно тези обменни отклонения. Има разнообразни средства, насочени към коригиране на нарушенията в мастния профил (статини, фибрати и др.). Все още спектърът на приложението, страничните им действия и цената им са проблем при клиничната практика.

За пръв път Куманов и съавт. (1982) съобщават, че серумното ниво на общия холестерол намалява значимо при хора под въздействието на . В едноцентрово, отворено, проспективно проучване върху 49 пациенти с дислипидемия (Дончева и съавт., 2006) е проучено действието на Tribulus terrestris. Резултатите показват статистически значимо понижаване на стойностите на LDL-Сh и на общия холестерол. Триглицеридите и HDL-Ch не били повлияни статистически значимо. По време на проучването не били наблюдавани отклонения в стойностите на лабораторните показатели, които да имат клинично значение.

Tribulus terrestris оказва антихипертензивно действие поради отпускането на гладките мускули в артериите, дължащо се вероятно на освобождаване на азотен окис и на мембранна хиперполаризация. Доказаното действие на Tribulus terrestris по отношение на важни за човешкия живот заболявания като инфертилитет, импотенция, климактеричен синдром е допълнителен аргумент за вклюванета продукта в терапията и профилактиката на редица заболявания на сърдечно-съдовата система.
Tribulus Extract/ Трибулус / Бабини зъби Екстракт, 210 капсули Double Wood

Увеличава силата и мускулната маса:

Tribulus Terrestris е един от все по-често предпочитаните продукти от фитнес любителите за увеличаване на силата и мускулната маса. Той също така действа като енергиен бустер и може да се бори с умората. При мъжете тази билка спомага за увеличаване на тестостерона, което на практика спомага за поддържане на мускулен тонус, повече физическа издръжливост и сила.  

През 2005 година български изследователи провели експеримент при 21 здрави мъже на възраст от 20 до 36 години. Те били разделени на две групи, като на едната група се давало два пъти повече от билката. Резултатите след четири седмици били ясни – групата, приемаща по-голямо количество от бабините зъби, имала по-добре оформени мускули, повече издръжливост и сила.

Tribulus terrestris L. при ставни проблеми и шипове:
 Какво са шиповете и защо израстват- Шиповете са калциеви израстъци по краищата на костите, като прешлените на гръбначния стълб. Клиничното наименование за тях е остеофити или екзостози, като и двете означават „костна проекция“. Обичайно израстват на мястото, където се срещат две кости.Водещата причина за израстване на шипове е увреждане на ставите като остеоартрит, нелекувана дискова херния или дегенериран гръбначен диск, увреждане на сухожилията или други ставни увреждания. Спортистите също са изложени на риск от ошипяване. Прекомерното натоварване на ставите и повтарящите се движения увеличават риска поради физически интензивни движения за дълъг период от време. Други фактори, които могат да доведат до това състояние, включват нездравословно хранене и затлъстяване. Образуването на шипове е начинът, по който тялото ви се опитва да компенсира някое от изброените състояния. Обикновено ошипяването не създава проблеми, защото калциевите израстъци растат в области, където не ги забелязваме. Когато обаче шиповете започнат да се търкат в костта или да притискат нерв, тогава може да почувствате болка, скованост, изтръпване и ако не се лекувате дълго време, изтръпване и мускулна слабост. Един от начините за превенция и лечение на шипове е билката бабини зъби.

Странични ефекти и предупреждения
Макар че бабините зъби имат множество ползи, те могат да имат и някои странични ефекти:

– Взаимодействие с лекарства: Могат да взаимодействат с определени медикаменти, като тези за понижаване на кръвното налягане.

– Стомашно-чревни проблеми: Някои хора могат да изпитат гадене, болки в стомаха или различни други проблеми.

– Хормонални промени: Продължителната употреба на билката, особено при жените, може да доведе до промени в хормоналния баланс.

Материалът Приложение на БАБИНИ ЗЪБИ  при РЕПРОДУКТИВНОСТ / обменни нарушения и съречно-съдовите заболявания е публикуван за пръв път на Deusspharm.