Недостигът на CoQ10, може да възникне поради дефекти в гените, участващи в биосинтезата на убихинона (първичен недостиг на CoQ10), или поради други причини, като например митохондриални нарушения (вторичен или недостиг на CoQ10).

Описани са пет основни клинични фенотипа на недостиг на CoQ10:
– Енцефаломиопатия (повишена серумна креатинкиназа [CK], повтаряща се миоглобинурия, лактатна ацидоза)
– Цебеларна атаксия и атрофия (невропатия, хипогонадизъм)
– Тежка мултисистемна форма при кърмачетата (нистагъм, атрофия на зрителния нерв, сензорна загуба на слуха, дистония, бързо прогресираща нефропатия)
– Нефропатия, стероидно-резистентен нефротичен синдром, водещ до краен стадий на бъбречно заболяване
– Изолирана миопатия (непоносимост към физически упражнения, умора, повишен серумен CK).

CoQ10 е замесен в други болестни процеси, включително болестта на Паркинсон, диабета и болестта на Алцхаймер, както и в процесите на стареене и оксидативен стрес. CoQ10 може също така да играе роля при терапията с инхибитори на хидроксиметилглутарил-CoA редуктазата (статини); промените в CoQ10 могат да имат отношение към статин-индуцираната миалгия. Освен това окислително-редукционният статус на CoQ10 може да бъде полезен ранен маркер за откриване на окислително модифициране на LDL.

ЕФЕКТИВНОСТТА НА МИКРОНУТРИЕНТА ПРИ ЖЕНИ:
Коензим Q10 е важен за адекватно осигуряване на енергия в митохондриите на майката, чиято ДНКсе наследява от детето. Тялото генетично наследява способностa да синтезира коензим Q10, но тази способност намалява с възрастта.

Допълнителният прием има още
по-важна роля, защото ако тялото не
синтезира достатъчно количество
коензим Q10, може да се увреди дейността на митохондриите, което
може да доведе до недостатъчна
енергия и функционална недостатъчност в овоцитите, като това също
може да причини инфертилитет –особено при по-възрастни жени. Чрез допълнителен прием на коензим Q10 при жени с PCOS може да се засили функцията на митохондриите, стимулира формирането на фоликулите, да се регулира менструалният цикъл и да се намали преждевременното стареене на яйцеклетките.

Защо да се изследвате?
– За диагностика на първичен недостиг на коензим Q10 (CoQ10)
– За диагностика на дефицит на CoQ10 при митохондриални нарушения
– За мониторинг на състоянието на CoQ10 по време на лечение на различни дегенеративни състояния, включително болест на Паркинсон и Алцхаймер

Какво е убиквинолът?
http://Мощен антиоксидант за здраво сърце – Коензим Q10 (убиквинол), 50 mg х 30 софтгел капсули
Убиквинолът е обогатен с електрони коензим Q10  и затова е редуцирана форма. Не може да се каже, че убиквинолът е натуралната форма на коензим Q10, тъй като и двете форми, убиквинол и убиквинон, се синтезират в тялото и се съдържат в редица хранителни източници.
Особеностите на коензим Q10 са свързани с възможността да променя своето редуцирано-окислително състояние, като убиквинолът и убиквинонът участват в един общ цикъл, при който взаимно преместват своите електрони. Така двете форми взаимодействат и си влияят при изпълнението на своите функции, които всъщност се различават.
Установено е, че окислената форма, а именно убиквинонът, активно участва в производството на аденозин трифосфат и затова се нарича енергиен коензим Q10.
От друга страна убиквинолът е редуцирана форма, която по своята природа неутрализира свободните радикали и изпълнява антиоксидантни функции, което я прави антиоксидантен коензим Q10.При нормално състояние на човешкото тяло съотношението между убиквинола и убиквинона е 95% към 5%. При увеличаването на окислителния стрес нивата на убиквинол се понижават, защото неутрализира свободните радикали и се трансформира в убиквинон.
Въпреки че изпълняват различни активни функции, двата коензима Q10 са свързани помежду си. Освен че предават своите електрони един на друг, приемът на която и да е от двете форми води до увеличаване на нивата на другата в тялото.Установено е, при орален прием на 100 мг и 200 мг убиквинон плазмените нива на убиквинола се увеличават с 80% и съответно 150%. Обратната конверсия също е доказана, като във всички случаи двете форми поддържат постоянен баланс помежду си.Освен разлики във функциите, убиквинолът и убиквинонът се концентрират на различни места в клетъчните мембрани. Когато не произвежда енергия, убиквинонът се концентрира в средата на втория слой на клетъчните мебрани, докато убиквинолът се намира във всички останалите части на втория слой, като по-този начин предпазва клетката, включително и митохондриите, срещу увреждания от свободните радикали. Така убиквинолът може да взаимодейства и с други антиоксиданти като витамин C и витамин Е, като ги активира отново.

Източници на убиквинол

Убиквинолът се съдържа в солидни количества в най-разнообразни хранителни източници, които биват както животински, така и растителни.В животинските храни най-високи концентрации на убиквинол има в телешки дроб, свинска плешка, пилешки сърца, скумрия и риба тон. Сред най-богатите растителни източници са магданоз, броколи и портокали. Като цяло по-високи са количествата в месото (от 2,63 до 84,8 мкг/г), морските дарове (0,38 до 23,8 мкг/г), зеленчуците (0,17 до 5,91 мкг/г) и плодовете (0,22 до 3,14 мкг/г).http://Ubiquinol Active CoQ10/ Убиквинол Активен Коензим 100 mg x 60 софтгел капсули Natural Factors

Доказани и потенциални ползи

• Убиквинолът подобрява драстично здравословното състояние при остра сърдечна недостатъчност, като проявява по-силни свойства от убиквинона. При едно сравнително изследване първоначално се дават средно 450 мг убиквинон дневно на пациенти с остра сърдечна недостатъчност, след което терапията се променя на прием от средно 560 мг убиквинол дневно. Плазмените нива на коензим Q10 се увеличават от 1.6 мкг/мл до 6.5 мкг/мл, като се отбелязва два пъти по-силно подобрение на фракцията на изтласкването в сравнение с убиквинона.
• По-реактивоспособният антиоксидант. Свойствата на коензим Q10 като антиоксидант се широко известни. Убиквинолът като редуцирана форма на коензим Q10 проявява по-силни антиоксиданти свойства. Изследванията демонстрират, че убиквинолът е по-ефективен при потискането на периоксидацията в митохондриите и само той функционира като антиоксидант в митохондриите, като ги предпазва от увреждания и индиректно подпомага производството на енергия.
• Убиквинолът проявява силна антиоксидантна активност при потискането на липидната пероксидация. Неговите качества се доближават до тези на витамин Е (а-токоферол), като превъзхождат витамин C и ликопен. При едно от изследванията се твърди, че убиквинолът е по-ефективен при потискането на липидната пероксидация дори от алфа-токоферола, нужни са още изследвания във връзка с това сравнение.
• In vitro, както и in vivo изследванията върху животни демонстрират потенциалните ползи от убиквинола при понижаването на възпаленията. Убиквинолът въздейства положително върху експресията на противовъзпалителния ген miR-146a, който бива потискан чрез метаболитните пътища, които са зависими от провъзпалителния цитокин ядрен фактор капа-б. Убиквинолът също така потиска и други провъзпалителни цитокини, като туморен некрозен фактор и два други хемокина.
• По-широко въздействие върху ДНК полезните гени. При тестове върху плъхове се установява, че убиквинолът въздейства положително върху 11 гена, които са свързани с холестерола, мастния и мастнопротеиновия метаболизъм, докато убиквинонът въздейства само върху един.
• Срещу патологично намалени нива на убиквинол. Установено е, че при засилване на окислителния стрес вследствие на конкретни заболявания се отбелязва драстично понижаване на плазмените нива на убиквинол, докато общото количество коензим Q10 не се изменя. Това предполага нуждата на тялото от допълнителен прием на убиквинол, за да отговори на окислителния стрес при състояния като хепатит, хематоми и заболявания на коронарната артерия.
• Срещу възрастов дефицит на убиквинол. Наблюденията при възрастни хора отбелязват, че с напредването на възрастта нивата на убиквинол в тялото намаляват значително, докато тези на убиквинона не се влияят в толкова големи граници. Също така тялото става неспособно да произвежда убиквинол от убиквинон. Това е и една от основните причини производителите да препоръчват прием на убиквинол на хора, които минават 30-годишна възраст, тъй като убиквинонът би бил неефективен.
• Убиквинолът демонстрира по-силен защитен ефект от убиквинона срещу невротоксичния ефект на MPTP, който въздейства върху мозъчните клетки по същия начин, както при болест на Паркинсон.
• Изследванията върху животни с хронични бъбречни заболявания демонстрират силните антиоксидантни свойства на убиквинола, като неговите концентрации в бъбречните тъкани се увеличават и се потиска действието на радикала супероксид.

Странични ефекти

Коензим Q10 не се отличава със странични ефекти или токсичност. Всъщност убиквинолът и убиквинонът притежават изключително ниска токсичност. При тестовете се стига до заключението, че високи дози от рода на 3600 мг дневно убиквинон не са токсични при здрави и болни индивиди, но могат да предизвикат странични ефекти, свързани с диария и стомашен дискомфорт. Границата, която се препоръчва като напълно безвредна, е 1200 мг убиквинон дневно.Няма данни за горната граница на убиквинола и неговата токсичност при прием на високи дози. Доказано е, че 900 мг убиквинол дневно е напълно безвреден и не проявява странични ефекти.

Усвояемост и препоръчителни дози

За убиквинона съществуват различни виждания относно потентността му и възможността да се усвои напълно, като при някои изследвания се демонстрират положителни резултати, докато при други се отбелязва ниска усвояемост и нужда от прием на дози над 100 мг дневно.Липсват и достатъчно надеждни изследвания за потентността на убиквинола. Едно от малкото целенасочени изследвания, което достига до положителни резултати, е спонсорирано от фирмата патентоносител, Канека, което внася съмнение в надеждността му.

Въпреки това, като се направи кратък анализ на всички изследвания върху убиквинола, може да се стигне до заключението, че той е добре усвоим през интестиналния тракт и увеличава плазмените концентрации при орален прием от 90 до 300 мг дневно.Коензим Q10 се усвоява по-добре при прием с храна, богата на мазнини и има по-ниска усвояемост при прием на гладно. Установено е, че когато убиквинолът се приема под формата на течни дражета с мастно съдържание, неговата абсорбация се увеличава.

С какво да комбинираме убиквинол?

Убиквинол е мощен антиоксидант, поради което може да се комбинира с други силни антиоксиданти. Поради неговите свойства да реактивира антиоксиданти като витамин Е и витамин C, комбинацията им с убиквинол е препоръчителна.Поради полезните си свойства, свързани със сърдечното здраве и енергопроизводството, убиквинолът може успешно да се комбинира с L-карнитин и рибено масло.

Убиквинолът би се допълнил с рибено масло, въпреки, че едновременният прием на рибено масло с антиоксиданти е непрепоръчителен, поради което трябва да се приемат в различни части на деня. Комбинацията с L-карнитин или ацетил L-карнитин би била също удачна, като ацетил L-карнитинът спомага за увеличаването на плазмените концентрации на убиквинол.Не се препоръчва прием на убиквинол с лекарства от класа на статините (понижаващи холестерола), медикаменти за понижаване на кръвното налягане и бета-блокери.В изследвания е установено, че приемът на статини може да понижи с 40% серумните концентрации на коензим Q10. Не е изследвано как би повлияла допълнителната администрация на коензим Q10 по време на терапията със статини.

Материалът Коензим Q10 (CoQ10)  е публикуван за пръв път на Deusspharm.

1.Помагат ли пробиотиците при атопичен дерматит?

Атопичният дерматит е често срещано кожно заболяване, при което кожата става суха, раздразнителна и се зачервява. Някои пациенти с подобни оплаквания използват пробиотици, за да контролират състоянието си.

Проучвания съобщават, че 31.6 млн. души в САЩ имат атопичен дерматит. Това заболяване засяга най-вече деца.Този проблем се превръща в ежедневна борба. Около 1/3 от заболелите споделят, че дневно отделят от 1 до 3 часа за грижи срещу дерматита. Възможно ли е пробиотиците да са отговорът?Атопичният дерматит се отразява върху качеството на живота. В по-острите случаи на заболяването се появява кървене и загрубяване на кожата. Поради тази причина, пациентите винаги търсят нови начини за борба със симптомите на болестта. Някои привърженици на здравословното хранене прибягват до пробиотиците като начин за лечение.

Бързи факти за пробиотиците при атопичен дерматит:

 Атопичният дерматит е реакция на имунната система и поради този факт, пробиотиците могат да помогнат.

• Пробиотиците имат допълнителни положителни ефекти като подобряване на храносмилането.
• Въпреки че съществуват много обещаващи проучвания на тази тема, все още не е установено действието на пробиотиците при дерматит.
• https://deusspharm.bg/product/%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%be%d1%82%d0%b8%d0%ba-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b1%d0%b8%d0%be%d1%82%d0%b8%d0%ba-%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b1%d0%b8%d0%be%d1%82%d0%b8%d0%ba-%d0%be%d1%82-%d1%84/Съчетаното лечение, включващо пробиотици с други медикаменти, е оптимално за болестта.
  

Защо да използваме пробиотици при атопичен дерматит?

Има различни видове дерматит, но най-често срещаният тип е атопичният. Имайки предвид какви фактори предизвикват този вид заболяване, може да се разбере защо пробиотиците помагат с лечението му.Атопичният дерматит може да се провокира от фактори на околната среда, но това не е причината за появата му. Причината е неправилна реакция на имунната система, предизвиквайки възпаление, сухота и сбръчкване на кожата. Поради това учени са установили, че лечението е свързано с подсилване на имунитета. Тук се включват в действие пробиотиците.

Здравословна бактерия и пробиотици

Състоянието на микробиома в стомашно-чревният тракт е основен фактор, влияещ на имунната система. Поради тази причина много хора посягат към пробиотиците, вярвайки че те повишават количеството на полезни бактерии в ГИТ.Доказано е, че пробиотиците, давани в детска възраст, помагат за превенцията на развитие на дерматит. Проучване от 2010 г. твърди, че децата с атопичен дерматит имат по-различна стомашна флора от здрави деца. Това откритие подкрепя идеята, че приемането на средства за подобряване на микробиома се отразява положително.Същото проучване открива леко клинично подобрение в състоянието при използването на пробиотици. Въпреки това, тези открития не са били достатъчно ясни, за да се каже със сигурност, че пробиотиците са ефективен метод за лечение.Проучване от 2016 г. отбелязва, че пробиотиците имат положителен ефект при борбата с атопичния дерматит. Тези ползи зависят от:

• Специфичността на използваните пробиотици.
• Начинът на приемане.
• Продължителността на приемане.
• Дозирането.

Това изследване подчертава, че все още има недостатъчно доказателства за ефективността на пробиотиците при борбата с дерматита. Уповавайки се на съществуващите клинични тестове, медицинските лица не могат да кажат със сигурност дали пробиотиците помагат. Нужни са допълнителни проучвания по въпроса.

Други методи за лечение:

• Хидратиращи кремове.
• Кортикостероидни кремове, намаляващи хиперемията и отока.
• Антихистаминни, намаляващи сърбежа.
• Пластири, подпомагащи възстановяването на възпалената зона.
• Дрехи от естествени материи.
• Поддържане на определена температура, ако високите градуси предизвикват дразнение.
• Използване на хипоалергична козметика.
• Избягване на храна, предразполагаща към обостряне на симптомите.

Как помагат пробиотиците?
Пробиотиците са живи бактерии, които подобряват храносмилателната активност на организма. Съществуват храни, които са натурално обогатени с пробиотици. Такива са например:

• Кисело мляко
• Кефир
• Кисело зеле
• Кимчи
• Черен шоколад
• Комбуча
• Мисо
• Прясно сирене
• Ябълков сайдер

Пробиотиците се намират и под формата на хранителни добавки, съдържащи Lactobacillus и Bifidobacterium.Живата бактерия в пробиотиците се залавя за лигавицата на червата, неоставяйки място за „лошите” бактерии да пролиферират. Това води до здравословен баланс на бактерии в храносмилателния тракт, подобрявайки функцията му.

Други положителни ефекти на пробиотиците
Консумирайки богати на пробиотици храни или приемайки хранителни добавки, съдържащи ги води до:

• Подобряване на храносмилането
• По-силна имунна система
• Превантира развитието на уринарни инфекции

Връзката между микрофлората и имунния отговор на организма при атопичен дерматит подкрепя идеята, че пробиотиците са ефективно лечение. Съществуват и клинични индикации, подкрепящи тази хипотеза. Въпреки това все още не е доказано, че помагат при дерматит. Важно е да се отбележи, че не трябва да се разчита на пробиотиците за третиране на болестта. Пробиотиците не вредят и може да се прилагат като допълнителен медикамент. По този начин ще се подсили храносмилането и имунитета.
2. Пробиотици при акне!
Акнето е едно от най-често срещаните, объркващи, разочароващи и мистериозни кожни състояния. Това, което работи при хормонални пъпки, не е най-доброто решение за случайните червени гневни подутини, поради което консултацията с дерматолог е от първостепенно значение. „Пробиотиците са съставки, които насърчават растежа на здрави бактерии в телата ни“, обяснява Zeichner. Пробиотиците успокояват възпалението. Приемът им е полезен за поддържане на лигавицата на храносмилателния тракт гладка и здрава. Теорията зад употребата на пробиотици за акне е, че те могат да нормализират баланса на „полезните“ бактерии върху кожата и да намалят възпалението. Пробиотиците инхибират производството на Propionibacterium acnes. „Подобно на начина, по който действат антибиотиците при лечението на акне и розацея, пробиотиците могат да помогнат в борбата с възпалението от самото начало.“ Пробиотиците освен това възстановяват естествената бариера на кожата и я предпазват от влага и раздразнения. Пробиотичната грижа за кожата няма забележими странични ефекти. „Пробиотиците могат да се приемат през устата като ефективен, но индиректен начин за лечение на акне“, обяснява Zeichner. „В ситуации, в които микробиомът е променен, пациентът може да развие възпаление в храносмилателния си тракт, което да се разпространи в общото кръвообращение и в кожата. Локалните продукти за грижа за кожата обикновено не съдържат живи микроорганизми. Повечето съдържат пребиотици, които по същество са храни, които преференциално поддържат растежа на здравите бактерии върху кожата.“
3.Пробиотиците при алергични състояния!

Микробиомът представлява съвкупност от бактерии, гъбички и вируси, които живеят във и върху тялото, и може да се счита за компонент на вродената имунна система, тъй като влияе върху механизмите на защита на организма.

Микробният състав пряко влияе върху имунния отговор и неговата ефективност, предпазва от свръхрастеж на патогени и модулира баланса между възпалението и имунната хомеостаза. Например микробите върху кожата взаимодействат с имунната система и насърчат заздравяването на раните. Непатогенните коагулазоотрицателни стафилококи върху кожата произвеждат антимикробен пептид, който може да инхибира растежа на патогенния Staphylococcus aureus. Тези защитни щамове са дефицитни при атопичен дерматит. Оралната микробиота може да образува симбиотични биофилми, които балансират нивата на pH и потискат растежа на патогените в устата. Вече има убедителни данни, че чревният микробиом влияе и върху нервната система.

Терминът “дисбиоза” се дефинира като промяна в състава, разнообразието или метаболитите на микробиома, изразяващо се в нарушаване на чревната хомеостаза и предразположение към различни заболявания. Употребата на антибиотици е най-честата причина за това. Смята се, че дисбиозата играе роля при затлъстяването, диабет тип 2, коронарна артериална болест, хранителна алергия, астма и атопичен дерматит. Поради ролята си на оркестратор на биологични процеси, микробиомът е мишена за терапевтични интервенции. Въздействието върху чревния микробиом чрез промяна на диетата се използва с известен успех за лечение на диабет тип 2, рефрактерен на имунотерапия меланом, а полученият от микробиома метаболит (триметиламин N-оксид – TMAO) насърчава имунната активация при рак на панкреаса. Има все повече доказателства, че смущенията в чревния микробен състав играят роля в патофизиологията на имуномедиирани нарушения, като алергичните заболявания например. Чревната микробиота е ключов играч в ранното развитие както на локалното имунно съзряване, така и на системното имунно програмиране.

Разпространението на алергичния ринит, астмата и хранителните алергии бележи забележително увеличение през последните десетилетия. Най-вероятно промените в околната среда имат важно значение за тази алергична епидемия, но останалите фактори не са напълно идентифицирани. Според хигиенната хипотеза намаляването на общата микробна експозиция през ранното детство, със съответните промени в коменсалната микробиота, играе важна роля. Нормалната имунна хомеостаза зависи от чревната микробиота и може да бъде повлияна от разликите в моделите на колонизация. Епидемиологичните асоциации между намаляващата експозиция на микроби и алергичните заболявания се подкрепят от редица проучвания с животински модели, демонстриращи, че ранното излагане на патогенни или непатогенни микробни продукти може или да предотврати, или да промени алергичните реакции.

Чревната микробиота предоставя специфични имунопротективни ефекти, които вероятно се медиират чрез сложни пътища в свързаната с червата лимфоидна тъкан (GALT), която е най-големият имунен „орган“ при хората. Тези ефекти включват променено локално производство на имуноглобулин А (IgA) и индуциране на толерогенни дендритни клетки и регулаторни Т-клетъчни популации, с производство на имуномодулаторни цитокини, като интерлевкин (IL) 10 и трансформиращ растежен фактор (TGF) бета. Тези механизми колективно инхибират локалното възпаление, подобряват механизмите на чревната бариера и следователно намаляват риска от неподходящи системни имунни отговори. През първите месеци от живота има огромна промяна от “стерилната” среда в утробата към микробна колонизация с повече от 1014 организма, превъзхождащи общия брой човешки клетки с повече от 10:1. През същия период функционално незрялата неонатална имунна система също трябва да се развие, за да постигне сложен и фино настроен баланс между защитата на гостоприемника и имунната толерантност. Проучвания при животни без микроби показват, че оралната толерантност не може да бъде предизвикана при липса на чревна микробиота. Въпреки че пълната имунна функция и оралната толерантност могат да бъдат възстановени чрез въвеждане на нормална чревна микробиота, това зависи от възрастта и не може да се постигне при зрели животни.

Тези наблюдения подчертават съществената роля на чревната микробиота в развитието на имунната система и илюстрират значението на времето на първоначалната колонизация. Редица проучвания при хора показват разлики в ранните модели на колонизация на бебета, които развиват алергично заболяване. Проучвания съобщават, че ниските нива на бифидобактерии и ранната колонизация с потенциално патогенни бактерии, като Clostridioides difficile и Staphylococcus aureus, са по-разпро­странени при деца, които впоследствие са развили алергия. Следователно се предполага, че високото чревно микробно разнообразие може да бъде по-важно от отсъствието или присъствието на специфични родове или видове в контекста на съзряването на имунната система и последващото развитие на имуномедиирани разстройства. Проспективни проучвания демонстрират, че се наблюдава намалено чревно микробно разнообразие в началото на живота при кърмачета, които по-късно развиват алергични прояви.

Рандомизирани, контролирани проучвания, оценяващи ефектите на пребиотиците за лечение на алергични заболявания, са оскъдни и са необходими допълнителни проучвания преди да могат да се направят каквито и да било заключения. Първоначалните мета-анализи не предполагат полза от пероралните пробиотици при лечението на екзема или астма. Един мета-анализ съобщава за благоприятен ефект на пробиотиците при лечението на алергичен ринит, но той не е убедителен и са необходими допълнителни проучвания. Препоръчва се повишено внимание, когато се използват пробиотици при имунокомпрометирани пациенти, включително недоносени бебета, поради повишен риск от неблагоприятни ефекти и в редки случаи инфекция, причинена от гъбично замърсяване. Има редица мета-анализи за използването на пробиотици за лечение на екзема, но повечето са стигнали до заключението, че няма последователни доказателства, че живите перорални пробиотици са полезни за лечение на установена екзема. Допълнителни анализи на подгрупи според доказателства за алергенна сенсибилизация или тежест на екзема не потвърждават това заключение.

В допълнение, високата степен на хетерогенност, която включва изразени разлики в пробиотичните препарати, изследваните популации и измерванията на резултатите, възпрепятства директното сравнение на проучванията. Lactobacillus rhamnosus GG (LGG) е най-широко проучваният щам до момента при лечението на атопичен дерматит както с положителни, така и с отрицателни резултати. Три други пробиотични щама (Lactobacillus fer­me­ntum VR1-003PCC, Lactobacillus sa­kei KCTC 10755BP и Lactobacillus plan­tarum CJLP133) също показват умерени положителни резултати. Предварителните данни показват, че мъртвите пробиотични микроорганизми, приложени орално или локално, могат да бъдат ефективни при лечението на екзема, но са необходими допълнителни проучвания. Ефектът на пробиотиците при лечението на алергични заболявания е проучен за първи път при бебета с екзема, със или без свързана хранителна алергия. В едно ранно проучване бебета, хранени с eHF с добавен LGG или Bifidobacterium lactis, имат по-бързо подобрение на екземата в сравнение с плацебо (само eHF). За разлика от това, няма ефект от приложението на LGG върху екзема в проучване със сравним дизайн.https://deusspharm.bg/product/%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%be%d1%82%d0%b8%d0%ba-%d0%b8%d0%bd%d1%83%d0%bb%d0%b8%d0%bd-4-%d0%bc%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%b0%d1%80%d0%b4%d0%b0-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1/

Резултатите от по-голямо проучване предполагат, че чувствителните към имуноглобулин Е (IgE) индивиди може да са по-склонни да се възползват от пробиотично лечение. Дефиницията за пробиотици показва, че микроорганизмите трябва да са живи, за да проявят своите ефекти. Въпреки това има някои доказателства, че мъртвите пробиотични микроорганизми също могат да окажат благоприятен ефект. В едно проучване 60 деца (на възраст от 1 до 12 години) с екзема са рандомизирани на инактивиран с топлина Lactobacillus acidophilus L-92 или плацебо в продължение на осем седмици. И двете групи показват подобрение в тежестта на екземата (както е оценено чрез индекса на зоната и тежестта на атопичния дерматит), но подобрението е по-голямо в групата, назначена на L. acidophilus L-92. В проучване на 50 участници на възраст >16 години с атопичен дерматит, приемът на убит от топлина L. acidophilus L-92 довел до намалена тежест на екземата, използвайки както обективни, така и субективни оценки в сравнение с плацебо групата. Много по-ранно проучване също е предназначено да сравни ефекта на жизнеспособен или топлинно инактивиран LGG с плацебо при лечението на екзема и алергия към краве мляко.

Въпреки това изпитването е преждевременно пре­кратено поради неблагоприятни ефекти (стомашно-чревни симптоми) в групата на кърмачетата, които са получили топлинно инактивиран LGG. Следователно не могат да се направят категорични заключения. Необходими са още изследвания, за да се установи дали инактивираните микроорганизми са ефективни при лечението на екзема. Повечето проучвания са използвали перорално поглъщане на пробиотици, но има ограничени проучвания за локално приложение. В едно рандомизирано проучване локалното приложение на лизат от Vitreoscilla filiformis (непатогенна грам-отрицателна бактерия)доведе до значително клинично подобрение и намаляване на кожната колонизация на Staphylococcus aureus в сравнение с плацебо. Тези предварителни резултати се нуждаят от допълнително валидиране.

Повечето проучвания, използващи пробиотици при лечението на респираторни алергични заболявания, са оценили ефектите на пробиотиците при лечението на алергичен ринит при юноши и възрастни с противоречиви резултати. Няколко проучвания съобщават, че някои пробиотични щамове като Bifidobacterium longum (BB536), Lactobacillus para­ca­sei Lp33 и L. acidophilus L-92 намаляват симптомите на алергичен ринит и подобряват качеството на живот, докато има няма полза от LGG или Lactobacillus casei щам Shirota. Мета-анализи установяват, че изразената хетерогенност сред проучванията затруднява директното сравнение. Въпреки че пробиотиците могат да подобрят симптомите и качеството на живот при пациенти с алергичен ринит, доказателствата все още са ограничени поради хетерогенността в дизайна на проучването и измерванията на резултатите. Проучване, публикувано след този мета-анализ, съобщава, че пробиотична комбинация от един Lactobacillus и два щама Bifidobacterium подобрява качеството на живот при възрастни с алергичен ринит в сравнение с плацебо; въпреки това няма ефект върху концентрациите на IgE или процентите на регулаторните Т-клетки (Treg). В допълнение, проучване при 63 деца на възраст от 7 до 12 години, с потвърдена алергия към домашни акари и умерен до тежък алергичен ринит, публикувано след първия мета-анализ, показва, че левоцетири­зин плюс щам на Lactobacillus johnsonii е по-добър от левоцетиризин самостоятелно за подобряване на носовия пиков експираторен дебит. Не се наблюдава полза от пробиотиците в мета-анализа на четири проучвания на пробиотици при лечението на астма. Този мета-анализ не включва впоследствие публикувано проучване, което показва ползата от Lactobacillus gasseri върху обективните измервания на дихателните пътища. Алергичният ринит често съществува едновременно с астма. Поради това няколко проучвания включват пациенти с астма и алергичен ринит. Едно рандомизирано проучване на 187 деца в предучилищна възраст с респираторни алергични заболявания (астма и/или алергичен ринит) оценява ефектите от дългосрочната консумация на ферментирало мляко с добавяне на щам L. casei в сравнение с неферментирало мляко (плацебо). Епизодите на ринит са били по-малко в пробиотичната група по време на 12-месечната интервенция, но не е имало намаляване на епизодите на астма. Въпреки това не е потвърдено дали епизодите на ринит са от алергичен или вирусен произход. Друго проучване рандомизира 118 деца на възраст от 6 до 12 години с лека до умерена персистираща астма и персистиращ алергичен ринит на ежедневен прием на L. gasseri или плацебо в продължение на осем седмици. И двете групи съобщават за намаляване на клиничната тежест на астмата и алергичния ринит след лечение, но броят на пациентите с подобрен резултат е по-висок в групата на пробиотиците. Установено е увеличение на форсирания експираторен обем за една секунда (FEV1), форсирания витален капацитет (FVC), FEV1/FVC и постбронходилататорния FEV1 след пет седмици лечение при деца, получаващи пробиотици в сравнение с плацебо, което демонстрира ефект върху обективните измервания на дихателните пътища.

Странични ефекти и безопасност

Като цяло профилът на безопасност както на пребиотиците, така и на пробиотиците е добър, с малко странични ефекти, наблюдавани в докладваните по-рано клинични проучвания. Два мета-анализа, които анализират безопасността на пребиотиците в ранна детска възраст, заключават, че формулата с добавени пребиотици се понася добре при доносени и недоносени бебета. Пребиотиците са предназначени селективно да стимулират полезната микробиота.

Въпреки това недоносените бебета може да нямат установена микробиота, която да използва пребиотици за насърчаване на здравето. Съществува поне теоретична загриженост, че субстратът може да насърчи растежа на потенциални патогени или коменсални луминални организми, които биха могли да преминат през незрялата чревна епителна бариера и да причинят системно заболяване. Животински модели демонстрират повишена бактериална транслокация в червата на незрели малки, хранени с млечна формула, съдържаща GOS и инулин. Не са наблюдавани неблагоприятни ефекти в едно рандомизирано проучване с пребиотици. Друго рандомизирано проучване с пребиотици съобщава за нормален и подобен растеж както в групата на лечение, така и в групата на плацебо. Резултатите от проучване за първична превенция, използващо комбинация от пребиотици и пробиотици, не показват разлики в страничните ефекти или растежа между деца, получаващи синбиотик спрямо плацебо до петгодишна възраст.

Приложението на пробиотици изглежда безопасна интервенция в пренаталния и постнаталния период при здрави индивиди. Най-често използваните пробиотици в профилактиката на алергиите са бифидобактериите и лактобацилите, нормални коменсали на микробиотата на бозайниците. Те са налични в различни видове храни от много години и са „общоприз­нати като безопасни“. Теоретично, пробиотиците могат да причинят системни инфекции, вредна метаболитна активност, прекомерна имунна стимулация и генен трансфер. Съобщава се за Lactobacillus септицемия при деца със синдром на късо черво, получаващи добавки с LGG. Освен това се препоръчва повишено внимание при използване на пробиотици при имунокомпрометирани пациенти, включително недоносени бебета, поради повишен риск от неблагоприятни ефекти и в редки случаи инфекция, причинена от гъбично замърсяване. Безопасността на пробиотиците по време на бременност е оценена в мета-анализ[10].

Приемът на лактобацили и бифидобактерии по време на бременност не оказва влияние върху честотата на цезарово сечение, теглото при раждане или гестационната възраст. Няколко проучвания за първична превенция съобщават за парадоксално увеличение на възможните резултати от алергия с пробиотици, включително сенсибилизация, бронхиална обструкция и тенденции към повече ринити и астма. Действителна причинно-следствена връзка не е потвърдена и последващи проучвания, които оценяват показателите на белодробната функция и издишвания азотен оксид (eNO) не показват вреда по отношение на лечението с пробиотици. Продуктите, използвани в клиничните изпитвания, са внимателно проверени за замърсяващи алергени. Въпреки това не е необичайно наличните в търговската мрежа пробиотици да бъдат замърсени с протеини от краве мляко. Има съобщения за сенсибилизация към замърсяващи млечни протеини и за анафилаксия към пробиотици при деца с алергия към краве мляко поради замърсяване с протеини от краве мляко. Клиницистите трябва да насърчават осъзнаването на тези рискове.

4.Вагинални пробиотици!
Точното познаване на композицията и екологията на вагиналната микробна среда на здравата жена е необходимо за разбирането на нормалната флора и начина за намаляване риска от заболявания. Влагалището и неговата микрофлора формират една балансирана екосистема, в която се намира голямо количество и разнообразие на бактерии. Най-общо те се разделят в зависимост от нуждата си от кислород на аеробни и анаеробни, а в зависимост от своята патогенност на условно-патогенни, патогенни и микроорганизми без патогенен потенциал. Лактобацилите са доминиращите бактерии във влагалището на здравите пременопаузални жени. От първото микробиологично описание на влагалищната флора от Дьодерлайн през 1892 г. до днес този факт остава непроменен. В негова чест, влагалищните лактобацили са наречени Дьодерлайнови бактерии. Общото свойство на тези Грам положителни бактерии е способността им да ферментират въглехидратите до млечна киселина, откъдето е тяхното име млечно-кисели бактерии. Лактобацилите са най голямата група млечно-кисели бактерии. От особено значение е поддържането на микробното равновесие във влагалището за предпазване от асцендиране на патогени. Микробното вагинално равновесие се определя от лактобацилите, които продуцират млечна киселина, водороден прекис, биосърфактанти, бактериоцини, конкурират патогените за адхезия към влагалищните епителни клетки, модулират локалният имунен отговор и системата на плазмин-плазминогенът. Чрез тези механизми те блокират растежа и развитието на останалите влагалищни микробни видове, както и на видовете внесени отвън. Затова, те могат да бъдат използвани като профилактични и терапевтични средства.

Широкото внедряване в акушеро-гинекологичната практика на препарати съдържащи живи лактобацили, започна след 2000 г. „Пробиотици” е официално приетият термин за тези препарати. Пробиотиците са живи микроорганизми, които внесени в адекватни количества имат здравословно влияние вьрху гостоприемникa. Тази дефиниция точно определя използването на думата пробиотик само за продукти, съдържащи живи микроорганизми и също така определя изискването от адекватна доза пробиотични бактерии за постигане на очакван ефект.

https://deusspharm.bg/product/womens-daily-probiotic-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%be%d1%82%d0%b8%d0%ba-%d0%b7%d0%b0-%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d0%b8-25-%d0%bc%d0%bb%d1%80%d0%b4-%d0%b0%d0%ba%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%bd%d0%b8/


https://deusspharm.bg/product/%d0%b4%d0%b0%d0%bc%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%be%d1%82%d0%b8%d0%ba-%d0%b7%d0%b0-%d0%b7%d0%b4%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%bc/

Материалът ПРОБИОТИЦИ И ТЕХНИТЕ ПРИЛОЖЕНИЯ – първа част! е публикуван за пръв път на Deusspharm.