Breast Mate®

е комбинирана природна формула за поддържане структурата и функцията на млечните жлези у жените със специфична фамилна история за форми на естроген-зависима патология. Може да се прилага и като адювантна терапия към химиотерапията и лъчетерапията.

Breast Mate®

съчетава имуномодулиращото действие на лечебните гъби Мешима и Майтаке и антиоксидантните и естрогенорегулиращи ефекти на екстрактите от броколи и зелен чай в съчетание с умерено висока доза витамин D3. В състава на дневната доза от 4 таблетки са включени:

• Мешима (Phellinus linteus) концентриран екстракт от плодните тела, патентована PL-фракция – 1000 mg
• Майтаке (Grifola frondosa) патентован екстракт, PSX-фракция – 160 mg
• Броколи (Brassica oleracea) екстракт от цялото растение – 100 mg
• Зелен чай (Camelia sinensis) екстракт от листата – 100 mg
• Витамин D3 (холекалциферол) 800IU / 20 mcg (200% от дневните нужди за възрастен)

Продуктът

BreastMate

е разработен от американската компания Mushroom Wisdom в колаборация с д-р Даниел Силва от Университета на Индиана и Лабораторията за изследване на раковите заболявания към Методисткия научен институт в Индианаполис.

За терапията на кои състояния на млечните жлези се използват мешима, майтаке, броколи, зелен чай и витамин D в природната медицина

Мешима

Наименованието Мешима (Месима) произлиза от японския език и означава „женски остров“ – по името на мястото, където са събирани тези гъби за лечебна цел още в древна Япония. В японската и в традиционната китайска медицина (ТКМ) Мешима е използвана от незапомнени времена срещу стомашно-чревни нарушения, артрити, чернодробни болести, менструални смущения, нарушен лимфен дренаж и различни онкологични заболявания.

Проучванията показват, че Мешима активира В-клетките и Т-клетъчния имунен отговор, наред с цитотоксичната активност на NK (natural killer) клетките. Понеже една от причините за високата смъртност при рака на гърдата е свързана с агресивното метастазиране на раковите клетки към съседните и отдалечените тъкани, способността на полизахаридите на Мешима да потискат пролиферацията и образуването на колонии от ракови клетки е важен фактор за удължаване преживяемостта от този вид тумори. Мешима увеличава ефективността на различни химиотерапевтици и намалява токсичността им.

В ТКМ Мешима се определя като „тоник на жизнената енергия Чи“, който засилва устойчивостта на организма срещу външни сили и енергиен дисбаланс в тъканите с висока метаболитна активност, каквато е жлезистата тъкан на млечните жлези.

Благоприятното въздействие на Мешима върху млечните жлези се дължи на полизахаридите (включително бета-глюкани) и техните комплекси с пептиди и протеини, които също така проявяват антиоксидантен, противоалергичен и антиангиогенетичен ефект (потиска образуването на нови кръвоносни съдове, с които туморите метастазират). Заедно с тези вещества, противотуморен и антиоксидантен ефект оказват и кафеената киселина, фенолните съединения инотилон и хисполон, и ароматните съединения давалиалактон,  интерфунгин А и иноскавин А. За хисполона е установено, че потиска про-онкогенния протеин MDM2 и забавя инициацията на раковия процес, поради което в последните години се предлага използването му като самостоятелен противотуморен препарат.

Киселите полизахариди на Мешима проявяват противотуморен ефект също чрез активиране сигналните пътища на протеин тирозин киназата (PTK) и/или протеин киназа С (PKC) в макрофагите. Полизахаридно-протеиновите комплекси стимулират пролиферацията на В-лимфоцитите в слезката и засилват отделянето на интерлевкин-1бета, IL-6 и тумор-некротичния фактор TNF-α в макрофагите, а цитотоксичността на NK-клетките се усилва поради засилване отделянето на азотен оксид (NO).

Елаговата киселина и елагитанитите в състава на плодните тела на Мешима са селективни модулатори на естрогеновия метаболизъм (SERM) – под тяхното действие се наблюдава засилено свързване на естрогена с ERβ – бета-естрогеновия рецептор, вместо с ERα. Бета-свързването на естрогена в клетките на млечните жлези има изразено антипролиферативно действие върху анормалните клетки, за разлика от взаимодействието с алфа-рецептора, преобладаването на което се свързва със засилен риск и ускорено протичане на заболяването.

Майтаке

PSX фракциите на лечебната гъба Майтаке са източник на гликопротеини, които имат изразено противотуморно действие спрямо млечните жлези. Гликопротеините на Майтаке потискат жизнеността на раковите клетки чрез индуциране на апоптоза в тях и намаляване на метастатичния им потенциал. Под тяхното действие се увеличава адхезията (слепването) на туморните клетки чрез увеличаване нивата на Е-кадхерините и усилване свързващата способност на бета-катенина, опосредстващ свързването на клетките с различни субстрати, включително химиотерапевтици – майтаке усилва ефективността на антинеопластичните лекарства при редица видове рак, включително този на млечните жлези.

Гликопротеините намаляват подвижността на раковите клетки чрез преустройства в актиновия им цитоскелет и чрез намаляване протеолитичната активност на матричните металопротеази MMP2 и MMP9. Тези ензими разграждат колагеновите влакна в базалната мембрана на жлезистия епител и ускоряват процесите на метастазиране.

Майтаке потиска развитието и на тройно негативния рак на гърдата (TNBC, при който се наблюдава негативен резултат за естрогенови и прогестеронови рецептори и за излишък на HER2 протеин), който протича особено агресивно. В модел на ксенографт, гликопротеините на Майтаке забавят туморния растеж на TNBC и потискат метастазирането му към белите дробове.

Броколи

Докато лечебните гъби проявяват и директно противотуморно действие, екстрактите от броколи имат предимно превантивен антинеопластичен ефект, включително и срещу рецидиви на заболяването. Главните активни компоненти в броколите са сярасъдържащите вещества от групата на глюкозинолатите с главни представители сулфорафанът и глюкобрасинът, като вторият хидролизира до индол-3-карбинол (I3C), превръщан от чревната микрофлора след перорален прием до дииндолилметан (DIM).

Редовният прием на броколи и други кръстоцветни зеленчуци от жени, преживели рака на гърдата след оперативно и химиотерапевтично лечение е намалил риска от повторна поява на заболяването от 1 (при контролата) на 0.69, а в съчетание със селективния модулатор на естрогеновите рецептори тамоксифен рискът е сведен до 0.48 – ефект, който в най-голяма степен се дължи на I3C и DIM. Дииндолилметанът също така увеличава нивата на глобулина, свързващ половите хормони – SHBG – транспортен протеин за естрогена (и за тестостерона също), който оптимално насочва естрогена към тъканите и обезпечава физиологичния му метаболизъм – с преобладаване на „добрия“ 2-хидроксиестрон (2-OH) над „лошия 16-хидроксиестрон (16-OH). За 16-OH е известно, че това е естрогеновият метаболит с най-голям рисков фактор за развиване на рак на гърдата и за стимулиране растежа на вече наличния такъв. За DIM е установено, че при редовен прием може да увеличи съотношението 2-OH/16-OH до 3.2 пъти спрямо плацебо.

За другия глюкозинолат, образуващ се при разпадането на глюкорафанина в броколите – сулфорафана (SFN), е установено, че потиска превръщането на проканцерогенните ксеноестрогени (индустриални химикали като полихлорбифенилите, хлороорганичните пестициди и забавителите на изгарянето на пластмасите) в канцерогени под действието на чернодробните ензими CYP1A1 и CYP1A2. Също така, SFN предизвиква задържане на клетъчния цикъл на раковите клетки във фаза G/M и във фаза S, индуцира апоптоза в тях и засилва автофагията („самосмилането“) им.

Зелен чай

Широко известни са полезните свойства на зеления чай при редица здравословни проблеми като затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания, невродегенеративни болести, изтощение и хронична умора и т.н.

По отношение на рака на млечната жлеза, главният активен компонент, съдържащ се в листата, е епигалокатехингалатът (EGCG), който представлява полифенолно съединение – естер на епигалокатехина и галовата киселина. EGCG съдържа основния градивен фрагмент на галотанините и притежава много от ефектите им. Отдавна е известно, че жените в далекоизточните страни, които консумират редовно зелен чай, страдат по-рядко от рак на гърдата в сравнение със жените от Запада и с тези от Изтока, които не пият често чай. Един от антиестрогенните механизми на EGCG е свързан със свойството му да потиска ензима ароматаза, който превръща тестостерона и другите андрогени в женския организъм до естрон и естрадиол – този ефект е особено важен по време на пост-менопаузата, когато естествено произвеждания от организма естроген „си е свършил работата“ и нивата му следва да намалеят постепенно, но високата активност на ароматазата засилва образуването на нови естрогени, които вече могат да обусловят естроген-зависима патология поради отклонения в метаболизма на женските полови хормони.

Анализ на данните от проучване в Шанхай, обхващащо около 75 000 жени, показва, че при жените, започнали редовно да консумират зелен чай на възраст от 25 години или по-млади, имат относителен риск от развитие на рак на гърдата 0.69 (спрямо 1 за жените, не консумиращи чай) преди настъпването на менопаузата, докато при същите тези жени рискът от развитие на рак на млечните жлези след менопаузата вече е 1.61, което показва, че пиенето на зелен чай може да забави началото на това заболяване.

Съчетаният прием на зелен чай и медицински гъби води до допълнително намаляване на риска от карцином на млечната жлеза у генетично податливи на заболяването жени в предменопауза. Редица проучвания показват, че: катехините на зеления чай намаляват размера на туморите в жлезистата тъкан;  намаляват степента на метастазиране и скоростта му; при експериментална канцерогенеза при плъхове приемът на EGCG забавя началото на развитието на раково заболяване и след това – скоростта му на разпространение. EGCG забавя хода на метастазирането на рака на гърдата чрез инхибиция на VEGF (васкуларният епителен растежен фактор), който е сигнален протеин, стимулиращ образуването на нови кръвоносни съдове за изхранването на тумора.

Епигалокатехин галатът притежава свойството да прави хормоно-чувствителните форми на рака на гърдата по-чувствителни на терапия с лекарства, прицелващи се в хормонални рецептори – каквито са анастрозолът, тамоксифенът и ралоксифенът.

Витамин D3 (холекалциферол)

Ролята на витамин D3 за калциевия метаболизъм, костната обмяна и синтеза на стероидни хормони е добре известна, но този мастноразтворим витамин има и особено важно значение за контролиране нормалния растеж на клетките и заложеното в тях остаряване и разрушаване (апоптоза или програмирана клетъчна смърт).

Голямата част от жените с рак на гърдата се оказват дефицинти на витамин D и това донякъде обяснява безконтролното нарастване и размножаване на раковите клетки. Витамин D действа чрез свързването си с рецептори за него, известни като VDR (Vitamin D receptors). Положителната експресия на VDR в ядрата и цитоплазмата на раковите клетки при карцинома на млечната жлеза се свързва с по-малък размер на туморите, по-ниска степен на развитие, положителни рецептори за естроген и прогестерон и в резултат – по-ниска смъртност и по-висока преживяемост, отколкото при негативна VDR експресия, породена от дефицит на витамина. Проучванията показват редукция с до 45% на риска от развитие от рак на гърдата при жените с оптимални нива на витамин D в плазмата.

Дефицитът на витамин D е по-вероятен при жени с висок индекс на телесната маса (и особено при затлъстяване) и при по-тъмен цвят на кожата, понеже увеличеното количество меланин блокира в по-голяма степен UV лъчите на слънцето и намалява производството на ендогенен витамин.